Камъкът на полуръста
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на полуръста». Краткое содержание книги:
Използвайки вълшебна маска, с която скрива своя произход и раса, мрачният елф Дризт До’Урден се заема да спаси заедно с варваринът Уолфгар „сръчния“ си приятел. Един неочакван съюзник пристига точно, когато Ентрери залага своя капан. Но ще успее ли Риджис да се измъкне невредим?
Съмишлениците от Долината на мразовития вятър се сражават с пиратите от прочутия Саблен бряг, прекосяват пустинята Калимшан и се борят с чудовища от други равнини, за да спасят своя приятел и живота си.
„Камъкът на полуръста“ е вълнуващият край на трилогията „Долината на мразовития вятър“, от поредицата Forgoten Realms.
— Сега! — рече той. — Искам да повикам котката сега! Кажи ми думите.
Ла Вал взе статуетката и я постави на земята, после тихичко прошепна името в ухото на Пук, внимавайки много да не би по погрешка сам да извика пантерата и така да развали удоволствието на господаря си.
— Гуенивар! — меко рече Пук.
Нищо не се случи, ала както магьосникът, така и пашата съвсем ясно усетиха връзката с далечното същество.
— Ела при мен, Гуенивар! — заповяда Пук.
Гласът му се понесе през тунела, свързващ Равнините на съществуванието и достигна тъмния коридор, който водеше до Звездната равнина, дома на пантерата. Гуенивар се събуди и предпазливо пое натам, откъдето идваше зовът.
— Гуенивар! — за трети път долетя името й, ала гласът, който го изричаше, й бе непознат.
Бяха минали много седмици, откакто господарят й не я бе викал в Материалната равнина. През това време Гуенивар си бе починала (нещо, от което имаше отчаяна нужда), ала дългото мълчание от страна на Повелителя й вече започваше да я притеснява. А сега, когато чу нечий чужд глас да изрича името й, тя разбра извън всякакво съмнение, че нещо се бе променило.
Само че връзката й със статуетката бе прекалено силна, за да може да не се отзове на повика на господаря си (който и да бе той), затова пантерата предпазливо и напълно безшумно закрачи по тъмния коридор, свързващ двете Равнини.
Пук и Ла Вал с изумление гледаха мъглата, която се завихри над пода и обви фигурката в сиви валма. Тя се завихри лениво за няколко секунди, после прие ясни очертания и Гуенивар най-сетне се материализира. Напълно неподвижна, пантерата започна да се оглежда наоколо, опитвайки се да разбере къде се намира.
— Какво да правя сега? — обърна се Пук към Ла Вал и Гуенивар трепна при звука на гласа му — гласът на нейния господар.
— Каквото поискаш — отвърна магьосникът. — Котката ще стои при теб, ще се разхожда с теб, ще ловува за теб… ще убива заради теб.
Последното предложение на магьосника наведе Пук на някои прелюбопитни мисли.
— Докъде се простират възможностите й?
Ла Вал сви рамене.
— Магиите от този род обикновено отслабват с течение на времето… но винаги можеш да я повикаш отново, след като си почине — побърза да добави Ла Вал като видя натъженото изражение, което се изписа по лицето на Пук. — Тя не може да бъде убита. Да я погубиш означава просто да я изпратиш обратно в собствената й Равнина, но тогава статуетката може да се счупи.
Лицето на Пук отново помрачня — безценният предмет вече му бе станал прекалено скъп и той не искаше да го губи.
— Уверявам те — продължи Ла Вал, — че съвсем не е лесно да се унищожи статуетката. Магията й е твърде мощна. Ако сега тук дойдеше най-якият ковач в целите Царства и я удареше с най-тежкия си чук, не би успял дори да я одраска.
Пук най-сетне се успокои.
— Ела при мен! — повика той котката и протегна ръка.
Гуенивар се подчини, ала неспокойно сви уши назад, когато новият й господар погали гладката й, черна козина.
— Имам задача за нея! — рече Пук внезапно и в очите му заблестя приятна възбуда. — Забележителна, изключителна задача! Първата задача на Гуенивар!
Очите на Ла Вал блеснаха щастливо при вида на блаженството, изписано върху лицето на Пук.
— Доведи ми Риджис! — каза пашата. — Нека първата жертва на Гуенивар бъде полуръстът, когото мразя повече от всичко друго на света!
Изтощен от дните прекарани в Деветте килии и от многобройните мъчения, на които пашата го бе подложил, Риджис с мъка се държеше на краката си и един удар в гърба бе достатъчен, за да го повали на земята в краката на Пук. Полуръстът с мъка се изправи на крака, твърдо решен да понесе с достойнство следващото мъчение, дори ако това означаваше да умре.
Пук даде знак на стражите да напуснат стаята и се обърна към Риджис:
— Хареса ли ти гостуването при нас?
Риджис отметна един кичур коса от челото си и отвърна:
— Не е толкова зле. Само дето съседите са малко шумнички, по цяла нощ ръмжат и мъркат.
— Млъквай! — сопна се Пук, после погледна към Ла Вал, който стоеше до него, и изкриви лице в зла гримаса. — Скоро няма да ти е до смях.
Ала след всичко, което беше преживял, Риджис вече не изпитваше страх, а само примирение.
— Е, добре — рече той спокойно, надявайки се да развали поне малко явното удоволствие, изписано на лицето на Пук. — Ти победи. Откраднах твоя медальон и бях заловен. Ако смяташ, че престъплението ми заслужава смърт, просто ме убий.
— О, ще го направя и още как! — изсъска Пук. — Планирам го отдавна, но досега не бях измислил достатъчно добър начин.