Камъкът на полуръста
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на полуръста». Краткое содержание книги:
Използвайки вълшебна маска, с която скрива своя произход и раса, мрачният елф Дризт До’Урден се заема да спаси заедно с варваринът Уолфгар „сръчния“ си приятел. Един неочакван съюзник пристига точно, когато Ентрери залага своя капан. Но ще успее ли Риджис да се измъкне невредим?
Съмишлениците от Долината на мразовития вятър се сражават с пиратите от прочутия Саблен бряг, прекосяват пустинята Калимшан и се борят с чудовища от други равнини, за да спасят своя приятел и живота си.
„Камъкът на полуръста“ е вълнуващият край на трилогията „Долината на мразовития вятър“, от поредицата Forgoten Realms.
Риджис се олюля. А може би все пак не бе чак толкова спокоен, колкото си мислеше?
— Гуенивар! — извика Пук.
— Гуенивар? — повтори Риджис едва чуто.
— Ела при мен, Гуенивар!
Риджис зяпна от учудване, когато видя магическото животно да се показва иззад една открехната врата.
— О-о-откъде я имаш? — заекна Риджис.
— Великолепна е, нали? — отвърна Пук. — Не се безпокой, малки крадецо. Много скоро ще можеш да я видиш съвсем отблизо.
По лицето на пашата се разля злокобна усмивка и той се обърна към котката:
— Гуенивар, скъпа Гуенивар — гальовно рече той. — Този крадец стори зло на господаря ти. Убий го, мое прекрасно животно, и нека смъртта му бъде бавна и мъчителна. Искам да го чуя да пищи от болка и ужас.
Риджис се взря в големите очи на пантерата, която колебливо пристъпи към него.
— Спокойно, Гуенивар — прошепна той и потръпна от болка при вида на великолепното животно, принудено да се покорява на злия Пук.
Гуенивар принадлежеше на Дризт!
Само че сега не му беше времето да се чуди как пантерата бе попаднала в ръцете на Пук. Не и сега, когато собственият му живот висеше на косъм.
— Това е той! — извика Риджис на Гуенивар и посочи Пук. — Той заповядва на злия убиец, който ме отвлече, а теб открадна от истинския ти господар! Злия убиец, когото истинският ти господар отчаяно търси!
— Великолепно! — разсмя се Пук, мислейки, че в отчаянието си Риджис се опитва да обърка животното с нелепи лъжи. — Това забавление като че ли си струва цялото зло, което изстрадах заради теб, крадецо Риджис!
Ла Вал неспокойно се размърда — някак си не бе съвсем убеден, че думите на полуръста са предизвикани единствено от смъртния страх, обзел го при вида на пантерата.
— Сега, Гуенивар! — заповяда Пук. — Накарай го да страда!
Пантерата изръмжа гърлено и присви очи.
— Гуенивар — повтори Риджис. — Гуенивар, ти ме познаваш!
Гуенивар с нищо не показа, че си спомня някога да е виждала полуръста. Подтиквана от гласа на господаря си, тя се долепи до земята и бавно запълзя към полуръста.
— Гуенивар! — изкрещя Риджис и панически заопипва стената, в обречен опит да намери някакъв изход.
— Да, така се казва — изсмя се Пук, който все още не можеше да разбере, че Риджис наистина познава пантерата. — Сбогом, Риджис! И нека мисълта, че ще помня този миг до края на живота си, ти служи за утеха!
Гуенивар присви уши назад и приклекна още по-ниско, готова за скок. Риджис се втурна към вратата, макар да знаеше, че е заключена. Гуенивар скочи, невероятно бърза и безпогрешна, и Риджис дори не успя да извика.
Възторгът на Пук обаче трая съвсем кратко. Той стана от трона си, за да вижда по-добре, ала само миг след като Гуенивар скочи върху Риджис, двамата изчезнаха.
До вратата остана само лека сива мъгла, която бързо се разсея.
— Какво? Това ли беше? Без да пролее дори една капка кръв? — нахвърли се Пук върху Ла Вал. — Така ли убива?
Ужасеното изражение на магьосника говореше друго. Изведнъж Пук видя привидно безсмислените думи на Риджис към котката в коренно различна съвсем светлина.
— Тя го отнесе със себе си! — изрева той и сграбчи Ла Вал. — Къде? Кажи ми къде го отнесе!
Магьосникът едва успя да се задържи на краката си.
— Не е възможно! Тя трябва да се подчинява на господаря си, на онзи, който притежава статуетката.
— Риджис познаваше котката! — изкрещя Пук.
— Немислима преданост! — Ла Вал все още не можеше да повярва на това, което се бе разиграло пред очите му.
Пук се насили да се успокои и отново седна на трона.
— Откъде я взе?
— Ентрери — отвърна Ла Вал незабавно — не му беше времето да увърта, не и сега, когато господарят му бездруго кипеше от ярост.
Пук се почеса по брадата.
— Ентрери — замислено повтори той.
Парченцата от мозайката започваха да си идват по местата. Пук познаваше Ентрери достатъчно добре, за да знае, че убиецът никога не би направил толкова ценен подарък, без да поиска нещо в замяна.
— Статуетката е принадлежала на някой от приятелите на полуръста — досети се пашата, спомняйки си, че Риджис бе говорил на пантерата за „истинския й господар“.
— Не го попитах — каза Ла Вал.
— Не е било нужно! — сопна се Пук. — Статуетката е принадлежала на някой от приятелите на полуръста… навярно някой от онези, за които говореше Оберон. Да, точно така. А Ентрери, какво поиска той в…
Пук спря на средата на изречението и хвърли зъл поглед на магьосника.
— Къде е Пиночет? — лукаво попита той.
По лицето на Ла Вал плъзна мъртвешка бледност — уловен в капана на конфликта между Пук и страховития убиец, за него нямаше изход, каквото и да направеше. При вида на ужасения магьосник, Пук бързо се досети каква бе истината.