Камъкът на полуръста
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на полуръста». Краткое содержание книги:
Използвайки вълшебна маска, с която скрива своя произход и раса, мрачният елф Дризт До’Урден се заема да спаси заедно с варваринът Уолфгар „сръчния“ си приятел. Един неочакван съюзник пристига точно, когато Ентрери залага своя капан. Но ще успее ли Риджис да се измъкне невредим?
Съмишлениците от Долината на мразовития вятър се сражават с пиратите от прочутия Саблен бряг, прекосяват пустинята Калимшан и се борят с чудовища от други равнини, за да спасят своя приятел и живота си.
„Камъкът на полуръста“ е вълнуващият край на трилогията „Долината на мразовития вятър“, от поредицата Forgoten Realms.
В този миг вратата се отвори рязко и Уолфгар нахлу в стаята. На лицето му грееше широка усмивка, а в светлите му сини очи гореше жажда за приключения.
— Радвам се, че вече си тук — докато говореше на Дризт, младежът отиде до Кати-Бри и преметна ръка през рамото й. — Нощта се спусна и луната вече наднича зад източния хоризонт. Време е да тръгваме на лов!
Кати-Бри стисна ръката на Уолфгар, която още лежеше на рамото й и се усмихна лъчезарно. Дризт искрено се радваше, че двамата се бяха открили. Твърдо вярваше, че животът им заедно ще бъде изпълнен с обич и щастие, а децата им без съмнение щяха да бъдат гордостта на целия Север.
Кати-Бри отново погледна към него.
— Помисли си пак, приятелю — тихо каза тя. — Дали се чувстваш уловен в капана на начина, по който те възприема светът… или на начина, по който ти си мислиш, че те възприема?
Дризт усети как напрежението го напуска. Ако Кати-Бри бе права, значи трябваше сериозно да помисли.
— Време за лов! — повтори Кати-Бри, щастлива, че бе успяла да накара Дризт да погледне на нещата от нейната гледна точка.
Тя се изправи и тръгна към вратата заедно с Уолфгар. Миг преди да излезе от стаята, младата жена се обърна и за последен път погледна елфа. Онова, което той прочете в очите й, го накара да се зачуди дали там, в Долината на мразовития вятър, завинаги не бе изгубил нещо, за което сега, когато Уолфгар бе станал част от живота на Кати-Бри, вече бе твърде късно.
Когато двамата му приятели излязоха от стаята, Дризт въздъхна едва чуто и инстинктивно посегна към магическата маска.
Инстинктивно, зачуди се той и изпусна маската на земята.
После се облегна назад и се замисли, сключил ръце зад главата си. Огледа се наоколо с надежда, ала в стаята нямаше огледало.
17
Немислима преданост
Ла Вал задържа ръката си в малката кесийка, за да подразни Пук и още повече да разпали нетърпението му. Двамата бяха сами (Пук отдавна вече не възприемаше евнусите си като разумни, мислещи същества) в централната зала на последния етаж. Магьосникът беше обещал на своя господар прекрасен подарък, по-скъпоценен дори от вестта за връщането на Ентрери и рубина, а Пук бе сигурен, че Ла Вал никога не би казал подобно нещо току-така. Всички знаеха колко неразумно бе да гневиш водача на гилдията.
Ла Вал обаче, напълно убеден, че обещанието му не е ни най-малко преувеличено, изобщо не се притесняваше. Най-сетне, с широка усмивка на лицето, той извади ръка от кесийката и подаде безценния си подарък на своя господар.
За миг Пук онемя, а дланите му се изпотиха при допира на ониксовата статуетка.
— Великолепно! — промълви той смаяно. — Никога не съм виждал такова майсторство, такава изкусна изработка! Струва ти се, че можеш да го погалиш!
— Наистина можеш — едва чуто прошепна Ла Вал, който не искаше да разкрие всички качества на подаръка наведнъж.
После добави по-силно:
— Радвам се, че си доволен.
— Откъде го взе?
Ла Вал неспокойно се размърда на мястото си.
— Това няма значение — отвърна той. — Важното е, че е за теб, господарю, като знак за безграничната ми преданост.
После побърза да смени темата:
— Майсторството, с което е изработена тази статуетка, е само едно от достойнствата й — уж небрежно рече той и се изпълни със задоволство, когато Пук рязко вдигна очи и му хвърли поглед, изпълнен с любопитство — дошло бе време отново да смае господаря си. — Не може да не си чувал за подобни фигурки и преди. Те са не само красиви, но могат да бъдат и верни другари на своите притежатели.
Само при мисълта за подобен безценен предмет, ръцете на Пук се разтрепериха от възбуда.
— С т-т-това — заекна той развълнувано — мога да повикам пантерата тук?
Усмивката на Ла Вал бе по-красноречива от каквито и да било думи.
— Как? Кога бих могъл…
— Когато поискаш — отвърна магьосникът.
— Трябва ли да приготвим клетка?
— Няма нужда.
— Ала поне докато пантерата не разбере кой е нейният господар…
— Ти притежаваш статуетката — не го остави да довърши Ла Вал. — Съществото, което ще призовеш чрез нея, ти принадлежи изцяло и ще изпълни всяка твоя заповед.
Пук притисна статуетката до гърдите си. Просто не можеше да повярва на щастието си. Големите котки бяха първата му и най-голяма любов, а сега щеше да притежава едно такова животно, което да го слуша безпрекословно, досущ продължение на собствената му воля. Това надминаваше и най-смелите му мечти!