Камъкът на полуръста
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на полуръста». Краткое содержание книги:
Използвайки вълшебна маска, с която скрива своя произход и раса, мрачният елф Дризт До’Урден се заема да спаси заедно с варваринът Уолфгар „сръчния“ си приятел. Един неочакван съюзник пристига точно, когато Ентрери залага своя капан. Но ще успее ли Риджис да се измъкне невредим?
Съмишлениците от Долината на мразовития вятър се сражават с пиратите от прочутия Саблен бряг, прекосяват пустинята Калимшан и се борят с чудовища от други равнини, за да спасят своя приятел и живота си.
„Камъкът на полуръста“ е вълнуващият край на трилогията „Долината на мразовития вятър“, от поредицата Forgoten Realms.
— И мисля, че е крайно време да свалиш тази глупава маска! — скара му се Кати-Бри.
Дризт вдигна ръка към лицето си, но спря разколебан.
— Махни я! — повтори момичето и Дризт автоматично я послуша.
— Дори и маската не можа да скрие суровия пламък, който гореше в погледа ти, преди да тръгнеш след търговеца — добави Кати-Бри след малко, а гласът й забележимо омекна.
— Исках да съм напълно сигурен — хладно отвърна Дризт. — Нямам никакво доверие на Сали Далиб.
— Нито пък аз — съгласи се Кати-Бри. — Ала него вече го няма, а суровият пламък все така гори в очите ти.
— Ти беше онази, която го „омагьоса“ — възнегодува Дризт, но в гласа му прозвучаха отбранителни нотки. — Тогава суровата беше Кати-Бри, а не аз.
Момичето сви рамене.
— Просто маска, която захвърлих веднага щом търговецът си тръгна и тя вече не ми трябваше. Ала ти — при тези думи Кати-Бри се приведе напред и сложи ръка върху коляното на Дризт, — ти искаш да се биеш… дори да убиваш.
Дризт трепна, ала осъзна, че Кати-Бри е права и отвърна очи — можеше да приеме приятелското й докосване, ала дори и заради нея не можеше да смекчи суровото изражение, изписано на лицето му.
— Защо е всичко това? — меко прошепна младата жена.
Дризт вдигна поглед и в този миг си припомни всичко, което той и Кати-Бри бяха преживели заедно. Искрената й загриженост пробуди спомена за онзи отдавна отминал ден, когато двамата се срещнаха за първи път. Тогава усмивката на момичето (по онова време Кати-Бри бе съвсем млада, почти дете) прогони отчаянието от сърцето на обезверения изгнаник и му възвърна вярата, че е постъпил правилно като е напуснал света на злия си народ.
Кати-Бри го познаваше по-добре от всеки друг на този свят, тя най-добре от всички разбираше нещата, които бяха истински важни за него, и правеше живота му на повърхността по-поносим. Единствено тя виждаше страховете, които черната кожа на лицето му скриваше от останалия свят, единствено тя усещаше несигурността, която другите не забелязваха, заблудени от съвършенството, до което той владееше меча.
— Ентрери — тихо отвърна Дризт.
— Ще го убиеш ли?
— Трябва да го убия.
Кати-Бри се облегна назад и се замисли над думите му.
— Ако искаш да го убиеш, за да спасиш Риджис и за да му попречиш да причинява зло на хората, тогава сърцето ми казва, че това е добро дело — при тези думи тя отново се приведе напред и доближи лице до неговото. — Ала ако искаш да го убиеш, за да се докажеш, или за да отречеш онова, което е той, тогава сърцето ми плаче горчиво.
Думите на Кати-Бри му подействаха като плесница. Той се изпъна на стола и вирна глава, а по лицето му плъзна изражение на гневно несъгласие. Въпреки това, Дризт я остави да продължи — младата жена бе наблюдателна и умна и той не можеше да отмине думите й току-така.
— Вярно е, че светът не е справедлив, приятелю. Вярно е, че единствено заради цвета на кожата си ти се сблъскваш с онова отношение, което убиецът си е заслужил със своите дела. Ала нима преследваш Ентрери единствено заради своя гняв и обида? Нима ако убиеш Ентрери, ще поправиш неправдата, която трябва да понасяш всеки ден?
Дризт не отвърна нищо, но в очите му отново заискри суров пламък.
— Погледни се в огледалото, Дризт До’Урден — рече Кати-Бри, — погледни се без маската. Смъртта на Ентрери няма да промени цвета на кожата му… нито на твоята собствена.
За втори път, откакто бе влязъл в стаята на момичето, Дризт изпита чувството, че току-що са го зашлевили през лицето. В думите на Кати-Бри се съдържаше толкова много истина, че гневът му се стопи, той се облегна назад и я погледна така, както не я бе виждал никога досега. Къде бе отишло малкото момиченце на Бруенор? Сега пред него стоеше красива и чувствителна жена, която само с няколко думи бе разголила душата му и бе стигнала до най-съкровените й кътчета. Двамата наистина бяха преживели много неща заедно, ала Дризт бе смаян от това колко добре бе успяла да го опознае тя. А и защо?
— Имаш по-верни приятели, отколкото изобщо можеш да си представиш — продължи Кати-Бри. — И то не заради начина, по който въртиш меча. Има и други, които биха се нарекли твои приятели, стига ти сам да не ги държеше на разстояние от себе си… стига само да можеше да прогледнеш!
Дризт се замисли над думите й. В ума му изплува образът на капитан Дюдермонт и неговите моряци — те всички го бяха подкрепили, дори и след като разбраха за прокълнатата му раса.
— Стига само да се научиш да обичаш — гласът на Кати-Бри се бе снишил до едва доловим шепот. — Много неща пропусна по този начин, Дризт До’Урден.
Дризт се вгледа изпитателно в големите, тъмни очи на младата жена, където се бе появил странен блясък. Какво ли се опитваше да му каже тя, за каква ли лична, крита досега тайна се опитваше да му отвори очите?