Камъкът на полуръста
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на полуръста». Краткое содержание книги:
Използвайки вълшебна маска, с която скрива своя произход и раса, мрачният елф Дризт До’Урден се заема да спаси заедно с варваринът Уолфгар „сръчния“ си приятел. Един неочакван съюзник пристига точно, когато Ентрери залага своя капан. Но ще успее ли Риджис да се измъкне невредим?
Съмишлениците от Долината на мразовития вятър се сражават с пиратите от прочутия Саблен бряг, прекосяват пустинята Калимшан и се борят с чудовища от други равнини, за да спасят своя приятел и живота си.
„Камъкът на полуръста“ е вълнуващият край на трилогията „Долината на мразовития вятър“, от поредицата Forgoten Realms.
— Риджис! — извика Кати-Бри и заедно с Уолфгар се втурна да посрещне полуръста.
— Къркорещ корем! — провикна се и Бруенор. — Какво, в името на Деветте пъкъла…
— Нима наистина си мислехте, че ще изпусна такова нещо? — изпухтя Риджис. — Сватбата на двама от най-скъпите ми приятели?
— Откъде научи? — попита Бруенор.
— Подценяваш славата си, кралю Бруенор — отвърна Риджис и се поклони до земята.
Дризт гледаше полуръста с интерес. Дрехите му бяха обсипани със скъпоценни камъни, а той целият бе окичен с повече накити и скъпоценности (включително и рубинения медальон), отколкото Дризт някога бе виждал на едно място. От кръста му висяха тежки кесии, които, сигурен бе елфът, бяха пълни със злато и безценни камъни.
— Ще поостанеш ли? — попита Кати-Бри.
Риджис сви рамене:
— Изобщо не бързам.
Дризт учудено повдигна вежди. Водачът на разбойническа гилдия рядко си позволяваше да напусне царството си — твърде много бяха желаещите да се докопат до мястото му на върха.
Кати-Бри изглеждаше много щастлива от отговора на полуръста, както и от времето, по което бе избрал да ги посети. Хората на Уолфгар съвсем скоро щяха да издигнат отново Заселническата твърдина, града в подножието на планините. Тя и Уолфгар обаче възнамеряваха да останат в Митрал Хол, при Бруенор. Но преди това бяха решили да попътуват малко. След като се оженеха, искаха да отидат до Долината на мразовития вятър, а после може би щяха да поплават заедно с капитан Дюдермонт, когато „Морски дух“ поемеше ежегодния си път на юг.
Кати-Бри се ужасяваше от мига, когато щеше да й се наложи да каже на Бруенор, че двамата с Уолфгар мислят да го напуснат, макар и само за няколко месеца. Боеше се, че сега, когато Дризт рядко се задържаше сред тях, Бруенор ще е нещастен. Но ако Риджис имаше намерение да поостане…
— Дали мога да получа стая? — попита полуръстът — за да си оставя нещата и да си почина от дългия път?
— Веднага ще се погрижим — отвърна Кати-Бри.
— А стаи за свитата ти? — рече Бруенор.
— Ъ-ъ-ъ — заекна Риджис, чудейки се какво да отговори. — Аз… дойдох сам. Нали ги знаете южняците, северните студове не им понасят много-много.
— Добре, изчезвайте тогава — каза Бруенор. — Сега май е мой ред да те нагостя така, че дълго да си спомняш този пир.
Риджис потри ръце, предвкусвайки удоволствието от предстоящото пиршество и последва Кати-Бри и Уолфгар навън. Тримата се впуснаха в спомени за последните си приключения, още преди да бяха затворили вратата след себе си.
— Малко ще да са онез’ калимпортци, дето са чували името ми, елфе — обърна се Бруенор към Дризт, когато двамата останаха сами. — Че и кой на юг от Дългата седловина е чувал за сватбата?
И като хвърли лукав поглед на приятеля си, добави:
— Къркорещият корем май е взел доста съкровища със себе си?
Дризт си бе помислил същото още в мига, в който Риджис влезе в стаята:
— Бяга от някого.
— Пак е загазил — изсумтя Бруенор, — или аз съм брадат гном!