Камъкът на полуръста
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на полуръста». Краткое содержание книги:
Използвайки вълшебна маска, с която скрива своя произход и раса, мрачният елф Дризт До’Урден се заема да спаси заедно с варваринът Уолфгар „сръчния“ си приятел. Един неочакван съюзник пристига точно, когато Ентрери залага своя капан. Но ще успее ли Риджис да се измъкне невредим?
Съмишлениците от Долината на мразовития вятър се сражават с пиратите от прочутия Саблен бряг, прекосяват пустинята Калимшан и се борят с чудовища от други равнини, за да спасят своя приятел и живота си.
„Камъкът на полуръста“ е вълнуващият край на трилогията „Долината на мразовития вятър“, от поредицата Forgoten Realms.
— Ей! Търсите кого да нападнете, а?
Без да разбира добре какво става, Уолфгар се приближи и надникна в мрака. Там стоеше Дондон, на вид досущ като мърляво улично хлапе.
— Какво става? — попита Бруенор, който също се бе доближил.
Вместо отговор, Уолфгар безмълвно посочи Дондон.
— Какво става? — повтори джуджето, ала този път въпросът му бе отправен към малката, тъмна фигурка.
— Търсите си кого да нападнете, а? — повтори Дондон и излезе от мрака.
— Ха! — изсумтя Бруенор и пренебрежително махна с ръка. — Туй било някакво си момче. Нямаме време да си играем!
И като сграбчи Уолфгар за ръката, той се обърна и си тръгна.
— Може би знам повече, отколкото си мислите — тихо извика Дондон след тях.
Без да му обръща внимание, Бруенор се накани да продължи по пътя си, следван от Уолфгар, ала преди да успее да направи и една крачка, към тях се приближи Дризт. Забелязал, че спътниците му изостават, елфът отиде да провери какво става и дойде точно навреме, за да чуе последните думи на „момчето“.
— Просто някакъв хлапак! — обясни Бруенор.
— Уличен хлапак — поправи го Дризт и като заобиколи двамата си приятели, се върна при стената на странноприемницата, където стоеше Дондон. — Уличен хлапак, от чийто поглед не убягва нищо.
— Какво можеш да направиш за нас? — прошепна Дризт на полуръста и му даде знак да го последва встрани от улицата и любопитните погледи на минаващите.
Дондон сви рамене.
— Зависи какво искате. Днес тук пристигнаха цял куп търговци, та има доста за крадене. Какво точно ви интересува?
Бруенор, Уолфгар и Кати-Бри обградиха елфа и „момчето“. Очите им внимателно следяха всички минувачи, ала острият им слух не изпускаше нито думичка от разговора на елфа и непознатия хлапак.
Дризт приклекна до полуръста и насочи погледа му към невзрачната постройка в края на улицата.
— Къщата на Пук — небрежно обясни Дондон. — Най-непристъпната къща в цял Калимпорт.
— Ала и тя си има слабо място — отбеляза Дризт.
— Всички си имат слабо място — съгласи се Дондон спокойно — превъплъщението му в дръзко улично хлапе, свикнало да оцелява в суровия живот на калимпор-тските улици, бе превъзходно.
— Някога влизал ли си там?
— Може и да съм.
— А някога виждал ли си сто златни монети?
Очите на Дондон светнаха и той уж неспокойно пристъпи на място.
— Да идем в стаята — обади се Кати-Бри. — Тук привличаме прекалено много любопитни погледи.
Дондон охотно се съгласи, ала не пропусна да хвърли леден поглед на Дризт:
— Предупреждавам ви, че мога да броя до сто.
Щом се озоваха в стаята, Дризт и Бруенор изсипаха цяла купчинка златни монети пред полуръста, който веднага се зае да им описва някакъв таен заден вход, който въвеждал в къщата на Пук и за който, според думите на Дондон, не знаели дори крадците.
Четиримата приятели се скупчиха около него, нетърпеливи да научат всички подробности.
От устата на Дондон всичко звучеше съвсем лесно.
Прекалено лесно.
Дризт се изправи и извърна лице, за да скрие усмивката си. Нали точно за това си бяха говорили току-що и се бяха чудили кога ли Ентрери ще се опита да се свърже с тях. Всъщност само няколко минути преди това момче да се появи точно навреме и да им покаже „пътя“.
— Уолфгар — рече Дризт, — свали му обувките.
При тези думи тримата му приятели го погледнаха изненадано, а Дондон неспокойно се размърда на стола си.
— Обувките — повтори Дризт и посочи краката на Дондон.
Бруенор бързо разбра какво има предвид елфът — все пак неслучайно един от най-близките му приятели бе полуръст. Преди Уолфгар да успее да каже каквото и да било, джуджето сграбчи левия ботуш на Дондон и го свали, разкривайки гъстата козина по крака — крак не на човешко момче, а на полуръст.
Дондон безпомощно сви рамене и се сгуши в стола си. Всичко се развиваше точно както Ентрери бе предвидил.
— Май наистина знае повече, отколкото си мислим — подигравателно отбеляза Кати-Бри, повтаряйки думите на Дондон, които изведнъж придобиха много по-зловещ смисъл.
— Кой те праща? — изръмжа Бруенор.
— Ентрери — отвърна Уолфгар вместо Дондон. — Изпратил го е, за да ни примами в заложения от него капан.
При тези думи исполинът се приведе над полуръста, закривайки светлината на свещта с огромното си тяло.
Бруенор го изблъска встрани и на свой ред се надвеси над Дондон. С момчешки невинното си лице, Уолфгар никога не би могъл да изглежда толкова страшен, колкото освирепялото джудже с рижата си брада, острия нос, очукания еднорог шлем и страховития пламък в очите.