Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Втора, по-малка перка се присъедини към първата, която бързо стесняваше кръга около жертвите си.
Как само се замятаха във водата паурите!
— Да се махаме! — нареди Аджонас на екипажа си.
Акулите щяха да се нахвърлят на труповете, а пляскащите във водата джуджета, както и кръвта, която щеше да става все повече и повече, несъмнено щяха да привлекат още хищници. Никой паури не би се осмелил да излезе от лодката и да се опита да освободи заплетената перка, не и когато наоколо беше пълно с освирепели акули.
Но и това не беше всичко — макар никой на борда на „Бягащия с вятъра“ да не го бе предвидил, носещата се по водата лодка повече от всичко приличаше на ранен кит.
Много скоро лодката на джуджетата, напълно загубила ориентир от сблъсъка с „Бягащия с вятъра“ и с избит люк, откъдето нахлуваше вода, беше погълната от вълните.
Вълнението на борда на „Бягащия с вятъра“ започна да отшумява едва когато потъващата лодка на паурите остана далеч зад гърба им. Четиримата монаси бяха героите на деня, ала Авелин, наред с думи като „смели“ и „безстрашни“, нерядко чуваше екипажа да използва и определения като „безразсъдни“ и дори „глупави“. Моряците бяха корави мъже, горди и прагматични, и ако той или Куинтал очакваха да получат възторжени поздравления и потупвания по рамото, щяха да останат разочаровани.
Авелин и Тагрейн отведоха лошо ранения Пелимар в каютата на Дансали и с радост откриха, че младата жена има и други умения, различни от показаните досега. Не след дълго Пелимар си почиваше удобно разположен (поне доколкото беше възможно в неговото състояние) и Авелин отново излезе на палубата.
Откри Куинтал да говори нещо с Аджонас, който се бе облегнал на гротмачтата, а на лицето му се четеше умора.
— Паури — тъкмо казваше капитанът. — Не помня някога толкова много аленокапци да са кръстосвали Мирианския океан, както на север, така и на юг. Явно са се множили необезпокоявани на Хулиантес, своите острови и сега са се пръснали във всички посоки. Нападенията им тепърва ще зачестяват и ще стават все по-ожесточени.
Куинтал само сви рамене.
— Как е Пелимар? — попита той, виждайки приближаващия се Авелин.
— Може и да оцелее — безпомощно въздъхна другарят му. — А може и да умре.
Куинтал кимна, после изведнъж стовари юмрука си в челюстта на слисания Авелин и го повали на земята.
— Как посмя! — изкрещя той.
Моряците, които се намираха наблизо, замръзнаха по местата си, чудейки се какво става, Аджонас също изгледа набития монах с недоумение.
— Та ти си един от Подготвителите — продължи да се кара Куинтал. — Как можа да се изложиш на опасност, само за да спасиш Пелимар?
— Животът и на четирима ни беше в опасност от мига, в който скочихме зад борда — отвърна Авелин.
— Тогава нямахме избор! — сопна се Куинтал, толкова разгневен, че от устата му се разхвърчаха слюнки. — Ала когато на заплахата за „Бягащия с вятъра“ бе сложен край, когато паурите бяха възпрени, а пътят пред кораба — чист, вместо да се прибереш на сигурно място, ти отново се върна в опасните води!
— Но Пелимар щеше да умре!
— Би било жалко, но без особено значение!
Авелин с мъка преглътна напиращите в устата му думи — добре разбираше, че каквото и да каже, ще е безполезно. Никога не си бе и представял, че някой — пък бил той и суровият Куинтал — може да е способен на подобен фанатизъм.
— Не можех да го изоставя — каза все пак Авелин. — Както не бих изоставил и теб.
Куинтал се изплю в краката му:
— Не съм молил за помощта ти и щях да я откажа, ако ми я беше предложил. Пътят към целта ни беше открит, заплахата за кораба ни — премахната. Ти трябваше да се върнеш на борда и да останеш там. Представи си само каква загуба би било, ако освен Пелимар и Куинтал, във водата загинеше и брат Авелин?
Младият монах нямаше какво да отвърне — доводите на Куинтал бяха неоспорими. Без да каже нищо повече, той кимна и се изправи на крака, макар дълбоко в себе си да знаеше, че ако пак попадне в подобна ситуация, отново би постъпил по същия начин.
— Не можем да сме сигурни, че пътят до Пиманиникуит наистина е чист — прошепна Аджонас тихо, за да запази тайната на свещеното място.
— От Пелимар така или иначе няма да има голяма полза — отвърна Куинтал. — Дори да оцелее, ще минат много дни, преди да успее да се надигне от леглото.
Авелин изпитателно се взря в другаря си. Че мисията им беше извънмерно важна — в това нямаше съмнение. Ала да искат от него да остави някого да умре просто ей така?