Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
После изведнъж се разтресе и рязко се отклони на една страна. Авелин и Пелимар заплуваха с всичка сила. Пелимар пръв стигна до лодката и внимателно се изкачи по гладката й, заоблена страна, после се насочи към люка на повърхността й.
Миг преди да го достигне, той се отвори и първото джудже, което подаде главата си навън, занемя от изумление. И той, и събратята му бяха усетили, че перката им се е оплела я във водорасло, я в нещо, изпуснато от каравелата, която преследваха и това ни най-малко не ги изненада — и преди им се беше случвало. Ала да видят човек на собствената си палуба!
Пелимар, който за първи път срещаше паури, беше не по-малко слисан. Създанието пред него надали имаше повече от метър и двайсет, с дълги ръце и крака, които изглеждаха прекалено кльощави за набитото му, подобно на буре туловище.
Смаяното джудже още се взираше в Пелимар с широко отворена уста и изкривени от изненада черти, когато юмрукът на монаха се стовари в лицето му.
Сега беше ред на Пелимар да зяпне, докато местеше изумен поглед от наранената си ръка към дребното същество — то очевидно беше много по-кораво, отколкото изглеждаше! Вместо да рухне на палубата, или поне да се олюлее, то само тръсна глава.
Пелимар му нанесе три мълниеносни удара, после вдигна крак и с все сила го изрита под челюстта. Главата на джуджето отскочи назад и то изхвърча във въздуха.
Още преди убитият паури да падне във водата, мястото му бе заето от негов събрат, който обаче вече знаеше какво го очаква. Юмруците на Пелимар — ляв, десен и пак ляв — се посипаха върху главата му, ала дясната ръка на монаха още не се бе оправила съвсем от първия удар. Авелин, който междувременно също се бе изкачил на палубата, побърза да му се притече на помощ, но докато успее да стигне до него, го видя как потръпва конвулсивно и полита на една страна, а на гърдите му зейва грозна рана. Джуджето нададе яростен крясък, разгневено, че възможността да подсили бездруго наситения цвят на аленото си кепе му се изплъзва току под носа. Авелин действа мигновено, възползвайки се от моментното разсейване на свирепото създание.
Досещайки се, че врагът ще да е по-силен, отколкото изглежда на пръв поглед, а и виждайки как от люка се показва още едно джудже, монахът се отказа от обикновена ръкопашна схватка и реши да рискува — сега успехът на цялата мисия зависеше от него.
Без да мисли за собствената си безопасност, той се втурна напред, изваждайки рубина от устата си. Потри го в дланта си и почти начаса усети как магията, заключена в сърцето му, се събужда.
Джуджето замахна с късия меч, ала Авелин се приведе и избегна удара му, после се пресегна между разтворените крака на противника си и хвърли камъка нагоре, към зейналия люк. След това, воден единствено от инстинкта си за оцеляване, присви крака под тялото си и рязко се изправи.
Рубинът, целият засиял с магическа светлина, описа дъга над отворения люк. Поредното джудже, което тъкмо излизаше от вътрешността на лодката, го видя и, омаян от вълшебното блещукане, протегна ръка и го улови. За да го стори обаче, му се наложи да пусне стълбата, по която се бе изкатерило до горе и когато Авелин и другото джудже ненадейно се показаха над главата му, не можа да се удържи и се сгромоляса обратно във вътрешността на лодката, стиснал искрящия рубин.
Вкопчен в десницата на противника си, Авелин се бореше за живота си. Със свободната си ръка успя да затвори зейналия люк, после се претърколи встрани, докато джуджето, с разкривено от зла усмивка лице, скокна на крака, вдигнало меч над главата си. Грозният крясък, който се откъсна от гърдите му, разтърси свития недалеч от него Авелин до мозъка на костите.
Миг по-късно жестокото създание изхвърча във въздуха, люкът се пръсна на парчета и от вътрешността на лодката изригна гъст, черен дим.
Взривът поде и Авелин и той се остави да бъде запратен обратно във водата. Експлозията надали бе избила и половината паури — лодката им бе голяма почти колкото „Бягащия с вятъра“ — и не след дълго на палубата щяха да се покажат нови джуджета.
А последното, което монахът искаше, бе да се изправи срещу още едно от свирепите създания.
След като опънаха мрежата под водата, Куинтал и Тагрейн изскочиха на повърхността и жадно си поеха въздух. Докато Куинтал успее да се приближи достатъчно до лодката, едно от джуджетата вече беше паднало зад борда, а и Пелимар се бореше да не потъне.
С тежките си тела и кльощави крайници, паурите не бяха добри плувци и за якия монах не бе никак трудно да го настигне и да го натисне под водата. След това се покачи върху раменете му и го стисна с всичка сила, задушавайки без особени проблеми съпротивата му.