Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
— Курс наляво! — провикна се капитанът, после като че ли се успокои и се обърна към Бънкъс: — Вдигнете всички платна, Смийли! Нямам никакво желание да се бия с паурите.
Докато Смийли се отдалечаваше тичешком, за да изпълни нареждането, Аджонас отново измери Куинтал със смразяващ поглед, после се обърна и като кимна на останалите трима монаси, си тръгна.
Авелин отиде до бордовата ограда, заслони очи с ръка и се взря в сиво-синята безбрежност. Стори му се, че вижда лодката на джуджетата в далечината, но не беше сигурен — нищо чудно това да бе някоя по-висока вълна.
„Бягащия с вятъра“ зави наляво и полетя напред, уловил попътния вятър в платната си. Ала паурите нямаха намерение да се дадат толкова лесно — морякът в наблюдателницата час по час им съобщаваше, че преследвачите не само че не изостават, но дори са започнали да скъсяват разстоянието между двата кораба.
Застанали край оградата на бакборда, четиримата монаси и Аджонас наблюдаваха приближаващия неприятел. Сега вече Авелин съвсем ясно различи вражеския екипаж — нямаше как да го сбърка с вълна.
Аджонас вдигна поглед към платната на кораба си, а после и към моряците, които трескаво се мъчеха да ги напълнят с колкото се може повече вятър.
— Впечатляващо! — отбеляза Куинтал, без да сваля очи от лодката на паурите. — Защо и ние не строим такива съдове?
— В Свободен пристан има една — отвърна Аджонас, — а в Урсал построиха няколко — използват ги по реката. Ала хората не са паури. Каютите на един подобен съд са твърде тесни, по-тесни дори от тези, които имате на „Бягащия с вятъра“. А и издръжливостта ни не може да се мери с тази на джуджетата. Те могат да въртят педалите по цял ден, докато повечето мъже се изморяват още на първия час… или на втория, ако са замесени от наистина яко тесто.
Куинтал кимна, усещайки как уважението му към коравия им враг нараства още повече.
— Щом паурите не се изморяват — рече той, — значи няма как да им избягаме.
— Така е. Затова приближат ли се още малко, ще ги посрещнем с дъжд от пламтящи стрели — обясни капитанът, ала в гласа му нямаше особена надежда. — За съжаление, по-голямата част от лодката им се намира под повърхността на водата, а онова, което все пак можем да улучим, не е от такова значение, че да ги потопи. Все пак, да се надяваме, че ще успеем да поддържаме достатъчно висока скорост, та да поубием част от силата на първоначалния им удар. А после… после не ни остава друго, освен да се бием, когато се опитат да ни вземат на абордаж.
Куинтал започна да клати глава в знак на несъгласие, още преди Аджонас да бе довършил:
— Не бива да допускаме изобщо да се приближават до нас — възрази той. — Една повреда би ни забавила (и то в най-добрия случай), а това не можем да си позволим. Разполагаме с по-малко от седмица в резерв и то само в случай че изчисленията ни са верни, а вятърът се задържи както досега.
— Какво друго ни остава? — отвърна капитанът.
Останалите трима монаси мрачно се спогледаха и поклатиха глави, ала мозъкът на Куинтал трескаво работеше, прехвърляйки цялата информация, която Аджонас му бе дал за приближаващия враг.
— Кажи ми — проговори той най-сетне, — колко бързо може да се движи една такава лодка, ако перката й се заплете в нещо?
Аджонас го изгледа заинтригувано.
— Нали имаме излишни мрежи? — допълни Куинтал.
— Перката не е така достъпна, както си мислиш — обясни капитанът. — Дори и да успеем да заложим достатъчно мрежи на пътя им, те най-вероятно ще закачат единствено защитните кукички, които я покриват.
— Ами ако не просто поставим мрежа на пътя им, а сами я занесем до целта? — лукаво попита Куинтал, при което всички го погледнаха с недоумение… всички, освен Тагрейн, който започваше да се досеща какво си е наумил другарят му и планът истински му се нравеше.
— Това би било глупаво… — започна Аджонас, ала не успя да довърши, защото на вражеската лодка се отвори един люк и оттам се показа първо увенчана с алено кепе глава, а после и кльощава ръка, държаща фуниевидна тръба.
— Човеци! — разнесе се гласът на джуджето, многократно усилен от тръбата. — Предайте се! Да ни се изплъзнете не можете, в битка също няма да ни надвиете. Предайте се, казвам, и може би ще ви подарим жалкия животец!
Аджонас огледа лицата на екипажа си, видя и плахата надежда, изписала се върху тях.
— Дали пък да не го послушаме, капитане? — обади се Бънкъс Смийли, думи, които, уверен бе Аджонас, предаваха желанието на мнозина от останалите моряци. — Ако не се съпротивляваме…
Аджонас го блъсна встрани и пристъпи напред, така че всички на палубата да го виждат.