20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
За да спечели четвърт час, принцът се престори, че много увлечен от книгата, която четеше, и поиска да довърши главата. Ла Раме се приближи и погледна над рамото му, за да види коя книга толкова йнтересува принца, че той не сяда край масата, когато вечерята е сложена.
Бяха Коментариите на Цезар, които, той, въпреки забраната на господин дьо Шавини, му беше донесъл преди три дни.
Ла Раме се зарече да не нарушава занапред правилата на затвора.
Докато чакаше, той отпуши бутилките и помириса баницата.
В шест часа и половина херцогът стана и каза важно:
— Действително Цезар е бил най-великият човек в древността.
— Така ли смятате, ваше височество? — попита Лараме.
— Да.
— добре — Продължи Ла Раме, — а пък аз предпочитам Анибал1.
— Че защо, господин Ла Раме? — запита херцогът.
— Защото той не е писал Коментарии — отвърна Ла Раме и се ухили.
Херцогът разбра загатването и седна край масата,като покани със знак Ла Раме да заеме място срещу него.
Надзирателят не дочака да го канят втори път.
Няма нищо по-изразително от лицето на истински лакомник, който седи край добре наредена маса: ето защо, като пое чинията със супа от ръцете на Гримо, по лицето на Ла Раме се изписа пълно блаженство.
Херцогът го погледна с усмивка.
— Поврага, Ла Раме — извика той, — знаете ли, че ако ми бяха казали, че в тая минута във Франция има по-щастлив човек от вас, не бих повярвал!
— И, бога ми, бихте имали право, ваше височество — каза Ла Раме. — Признавам си, че когато съм гладен, за мене не съществува по-приятна гледка от една добре наредена маса; а ако прибавите, че тоя, който прави чест на тая маса, е внукът на Анри Велики, тогава ще разберете, ваше височество, че оказваната чест удвоява насладата.
Принцът се поклони на свой ред и една недоловима усмивка се появи по лицето на Гримо, който стоеше зад Ла Раме.
— Мили ми Ла Раме — каза херцогът, — наистина само вие можете да правите комплименти.
— Не, ваше височество — отговори Ла Раме в изблик на чувства, — не, наистина, аз казвам това, което мисля, а в това, което казвам, няма комплимент.
— Тогава вие сте привързан към мене, а? — попита принцът.
— Тоест — продължи Ла Раме — аз не бих се утешил, ако ваше височество излезе от Венсен.
— Странен начин за изказване на вашата предаденост. (Принцът искаше да каже преданост.)
— Но какво бихте правили на свобода, ваше височество?
——
Анибал — прочут картагенски военачалник, воювал с Рим. — Б пр.
запита Ла Раме. — Ще направите безумие, което би ви скарало с двора, и ще попаднете в Бастилията вместо във Венсен. Господин дьо Шавини не е любезен, съгласен съм — продължи Ла Раме, като отпи с наслада малко мадера, — но господин дьо Трамбле е нещо още по-лошо.
— Наистина! — каза херцогът, като се забавляваше от тоя обрат на разговора и от време на време поглеждаше стенния часовник, стрелките на който се движеха отчайващо бавно.
— И какво ще чакате от брата на един капуцин, възпитан в школата на кардинал дьо Ришельо? Ах, ваше височество, повярвайте ми, голямо щастие е, че кралицата, която винаги ви е желаела доброто, доколкото поне чувах, се е сетила да ви изпрати тук, където има място за разходка, игра на топка, добро ядене и чист въздух.
— Наистина, като ви слуша човек, Ла Раме, аз съм голям неблагодарник, задето дори за миг ми е минавало през ума да изляза оттук.
— О, ваше височество, това е връх на неблагодарността; но ваше височество никога не е мислил сериозно за това.
— Напротив! Трябва да ви призная, макар да е може би лудост, от време на време още мисля за това.
— И все още по един от вашите четиридесет начина, ваше височество?
— Е, да!
— Ваше височество — каза Ла Раме, — тъй като си говорим искрено, кажете ми един от тия четиридесет начина, изнамерени от ваша светлост.
— На драго сърце — отвърна херцогът. — Гримо, подайте ми баницата.
— Слушам — рече Ла Раме.
Той се изтегна в креслото, надигна чашата си, притвори очи и загледа слънцето през рубинената течност.
Херцогът погледна стенния часовник. Още десет минути и щеше да удари седем часът.
Гримо постави баницата пред принца, който взе ножа със сребърно острие, за да свали горната част; но Ла Раме, който се страхуваше да не би да се случи нещастие с това изящно произведение на кулинарното изкуство, подаде на херцога своя нож с желязно острие.