Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
Иван зяпаше опулено Риш, която вирна брадичка и го изгледа на свой ред.
— Значи сега ти си ми балдъза? — Продължи да я зяпа зашеметен, като вол, който току-що се е срещнал с касапския чук. — Това определено обяснява някои неща…
Не стига другото, ами Биърли се смя до припадък.
— Можеш да изкараш някакъв друг курс — каза Иван Ксав седмица по-късно, когато Тедж приключи обучението си по шофиране на наземна кола триумфално, или поне не катастрофално, и се сдоби с шофьорска книжка, която й позволяваше да се движи на воля из града, стига, разбира се, да наеме кола и да се пребори с трафика. В някои квартали беше започнал строеж на тръбен градски транспорт по подобие на комарския, но инфраструктурният проект вървеше бавно и очевидно се натъкваше на проблеми. Тедж имаше чувството, че цялата планета прави неистови опити да се модернизира.
— В града има три големи университета, петнайсетина колежа и бог знае колко технически училища — продължи Иван Ксав. — Предлагат се всякакви курсове. Е, без такива по приложна сексуална терапия, но скоро и това може да стане. Ти си умна. Можеш да си избереш нещо, каквото поискаш.
Тедж се замисли над предложението, което я притесняваше и примамваше едновременно.
— Винаги съм имала частни учители. Никога не ми се е налагало да избирам. Като от меню в ресторант.
— Така ще имаш възможност да се запознаеш и с повече хора — подхвърли Иван Ксав. — В тази връзка, май трябва да те запозная и с други жени, не само с момичетата Куделка. Всички жени, които познавам, си имат приятелки… твърде много понякога. — Млъкна, сбърчил замислено вежди. — С Татя Ворбретен например, макар че тя е затънала до уши в дребни дечица също като Екатерин и Делия. Тати Ворсмит? Много е забавна, въпреки странния си вкус към мъжете. Може би маман ще се сети за някоя подходяща. Преди познаваше много ворски момичета, щерки на нейните приятелки, сещаш се, но сега повечето от тях са семейни и прочие.
Размислите му бяха прекъснати от комтаблото, което изпищя в знак за входящо повикване. Иван Ксав отиде да отговори, а когато се върна, изглеждаше зле.
— Лоши новини? — попита Тедж, поизправи се на дивана и остави четящото си устройство.
— Не. Не… точно. Обадиха се от канцеларията на окръжния съд в окръг Ворпатрил. В графика на Фалко се е отворила пролука за първия следобед на следващата седмица. Някакво дело паднало. Питаха дали искам да ме включат. Аз, ъъ… казах, че искам. Защото друга пролука може и да не се появи скоро, нали така?
— О, супер — каза Риш, която тъкмо влизаше от кухнята с голяма чаша прясно запарен чай. — Една тревога по-малко.
— О — възкликна умърлушено Тедж. — Да. Добре.
Беше като някакъв сбъркан меден месец на обратно, мислеше си Иван. Взе си еднодневен отпуск по лични причини, точно преди уикенда. Така свободните му дни ставаха три на брой, лукс, който не биваше да се пропилява. Реши да използва това време, за да покаже на Тедж повече от Бараяр извън бясното темпо на деловата столица. Докато още можеше. След като разбра, че не е необходимо да се явява като свидетел в съда, Риш реши да остане в града под надзора на Биърли. Иван изобщо не попита в какво ще се изразява въпросният надзор, понеже на харизан кон зъбите не се гледат и прочие. За него това беше страхотна възможност да прекара три дни с Тедж, най-сетне насаме.
Туристическият сезон в североизточния крайбрежен окръг Ворпатрил беше свършил. Иван поведе скутера си над морския бряг под силните повеи на студения вятър и обясни на Тедж:
— Хората от юга се стичат тук през лятото, за да избягат от жегите. Зимите обаче са мразовити. Ако остане време, може да те заведа да видиш и южното крайбрежие. — Време. Нямаше достатъчно време. Да, бракът им беше временен. Но не чак толкова кратковременен, по дяволите.
Направи кръгче над обработваемите площи, които се ширеха на километри във всички посоки. Няколкото участъка недалече от брега, покрити с ранен сняг, не впечатлиха спътничката му, която обясни, че Джаксън Хол бил с умерен климат чак до екватора, с големи и пусти полярни райони. За щастие снегът скриваше последните поразени с бойни отровни вещества зони, останали за спомен от Окупацията. Малко по-нагоре по крайбрежието обаче, до лятното курортно градче Бонсанклер — „Добрата света Клара“ на един от старите езици — се намираше уютна малка странноприемница, която Иван помнеше от ранната си младост.
Странноприемницата още беше там, малко позападнала може би, но все още уютна. Двамата с Тедж се поразходиха по каменистия плаж, преди да се мръкне. На следващия ден заваля дъжд, но тяхната ъглова стая си имаше собствено огнище и румсървиз, така че нямаше нужда да излизат. Абсолютно никаква нужда.