Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
— А ето го и нашия Бонапарт. За вълка говорим… — рече консулът на Фандорин. — Я да идем по-близо.
Зад гърба на министъра напираше свитата, натруфена в пищни мундири за разлика от великия човек. Ераст Петрович си помисли, че Окубо май наистина подражава на Корсиканеца. Оня също обичал да бъде заобиколен от златопери пауни, докато самият той носел сивия си сюртук и старата си шапка. Това е истинският шик на истинската, уверена в себе си власт.
— Е, здравей, стари разбойнико. Здравей, Дантоне тесноок — министърът с весел смях стисна ръката на домакина.
— И вие здравейте, ваше също толкова теснооко превъзходителство — отвърна в тон Цурумаки.
Ераст Петрович се потресе и от епитета, и от фамилиарността. Обърна се неволно към консула. Онзи пошепна с крайчеца на устните:
— Те са стари съратници още отпреди революцията. Колкото до „тесноочието“ — просто разиграват театър пред европейците, не случайно говорят на английски.
— А откъде-накъде Дантон? — попита Фандорин. Но не се наложи Доронин да отговаря, вместо него го стори самият Цурумаки.
— Внимавайте, ваше превъзходителство, ако продължавате толкова здраво да се вкопчвате във властта, ще се намерят и дантоновци, и робеспиеровци да ви вземат главата. Всички цивилизовани страни имат конституции, парламенти, а нашата Япония? Абсолютната монархия е спирачка за прогреса, вие не може да не го разбирате! — Дон се усмихваше, но личеше, че единственото шеговито в думите му е тонът, с който ги произнасяше.
— Не сте за парламент още, господа азиатци — измъкна се от сериозния разговор министърът. — Първо се просветете, после ще видим.
— Сега разбирате ли защо Русия толкова много харесва Окубо? — не спести подривната ирония Всеволод Виталиевич, но го направи много потайно — в ухото на Фандорин.
Бухарцев, който не бе чул скандалната реплика, рече делово:
— Не можем да стигнем сега до министъра. Но няма страшно, виждам човека, който ще ни свърши работа — той посочи един военен, който стоеше малко настрана от останалата свита. — Това е вицеинтендантът на полицията господин Кинсуке Суга. Макар и само „вице“, всички са наясно, че тъкмо той е истинският ръководител на имперската полиция. Неговият началник е декоративна фигура, аристократ от старите киотски фамилии.
Мстислав Николаевич си проправи път през множеството, направи знак на полицая и след минутка четиримата вече бяха в тих ъгъл, далеч от тълпата.
Капитан-лейтенантът бързо приключи със светските формалности и премина към въпроса. Все пак беше професионалист — изложи същината ясно, кратко и при това изчерпателно.
Суга го слушаше, свъсил гъсти вежди. Няколко пъти засука мустаци, нервно приглади посивялата си остра коса. Ераст Петрович още не се бе научил да определя на око възрастта на туземците, но вицеинтендантът изглеждаше на около четирийсет и пет.
Титулярният съветник не се изстъпи напред, стоеше зад гърбовете на агента и консула, но полицейският генерал се обърна именно към него:
— Господин вицеконсул, нищо ли не бъркате? Казвате, че катерът е пътувал през нощта за Сусаки, а не за някой друг пристан?
— И да исках, не мога да сбъркам. Та аз изобщо не познавам Токио, още не съм бил там.
— Благодаря ви, дадохте ми много важни сведения — Суга продължи да се обръща непосредствено към Фандорин, което предизвика недоволна гримаса на лицето на капитан-лейтенанта. — Може би не ви е известно, господа, че в Сусаки е акостирал параходът „Касуга-мару“, първият модерен кораб, който построихме без чуждестранна помощ. Миналата нощ негово превъзходителство бе там на банкет за спускането на кораба на вода. Сацумците са го научили отнякъде и със сигурност са искали да издебнат господин министъра на връщане. Всички знаят, че негово превъзходителство по всяко време на денонощието се движи без охрана. Ако офицерите на кораба, разгорещени от алкохола, не бяха решили да разпрегнат конете и лично да теглят каляската му, злодеите непременно щяха да изпълнят престъпния си план… Казвате, че са поръчали катерът да ги чака на зазоряване?
— Т-точно така.
— Значи са наясно, че негово превъзходителство ще си тръгне оттук почти в ранно утро. Могат спокойно да слязат на някой кей в Шимбаши или Цукиджи, да се промъкнат по тъмните улички и да направят засада край резиденцията на министъра в Касумигасеки. Господа, вие правите наистина неоценима услуга на нашата страна. Елате, ще ви заведа при негово превъзходителство.
Суга пошепна нещо на ухото на министъра, измъкна го от кръга почтителни събеседници и го поведе към руските дипломати.