Пирамидата на бог Слънце

Как се обясняваше това?

След като се бяхме запознали с периферията на този вътрешен басейн, решихме да го пресечем. Само след няколко удара на веслата се натъкнахме на издигащ се от водата исполински блок с точна правоъгълна форма. Беше влажен, хлъзгав, долу покрит с бял варовиков слой, но нагоре ставаше все по-сух и тъмен. Ръбовете му бяха праволинейни и остри, което говореше за човешка дейност. Горните линии се намираха в обсега на светлината. Те също бяха оформени като по конец или нивелир. Цялото творение имаше вида на могъщ цокъл или постамент. Изправих се и осветих нагоре, за да видя дали върху него не се намира нещо, отговарящо на тези толкова необикновени дименсии. И правилно! Изненадата ми бе сравнима с радостен уплах. Светлината падна върху нещо с удивително чиста, искряща белота, нещо с такава снежнобяла нежност и неопетненост, че не исках да повярвам на очите си. След всичко, което бяхме видели досега, това целомъдрие, невинно бяло, по чиято зърниста повърхнина припламваха милиони светлинки, се явяваше толкова свято, толкова непонятно, сякаш погледът ми се бе спрял върху нещо неземно, нещо съвършено, душевно!

— Виждаш ли нещо, ефенди? — попита Кара под мен.

— Да — отговорих, все още прехласнат.

— Какво?

— Нещо като от Дженнет[54]! Зад себе си имаме Джехенната[55], мястото на превърнатото в камък земно проклятие. Но тук проклятието сякаш е преобразено в молитва, а онова, което е било там, обгърнато във варовик в мъртвата вода, тук коленичи освободено в алабастрова молитва!

— Чувам те, но не те разбирам!

— Вярвам! Аз също не мога да разбера как се е озовало тук това, което сега виждам. Тук коленичи някой, за когото мога само да храня догадки. Един молещ се гигант! Осветявам само крака, които е превил пред Бога, пред Всемогъщия. Другото се губи нагоре в тъмата и ужаса. Ръцете призоваващо ли са издигнати към небето? Или ги е сключил в нямо смирение? Дръзко ли е вдигнал чело? Или е сведено то към земята? Погледът с упование ли е отправен към далнината? Или е свел покорно клепки? Но какво ли питам! Достатъчно е, че виждам тук молитва!

Свалих факлата, затъкнах я на мястото й и седнах. Имах усещането, че трябва да остана тук, докато настъпи някакво събитие, което ще отговори на тази "молитва на скришно" според Матей, глава 6, строфа 6[56]. Но взех решение много скоро да се върна и да осветя достатъчно мястото, за да се яви пред мен напълно и ясно цялата фигура. Надявах се, че не беше само торс. За днес делото ни бе изпълнено.

Напуснахме втория басейн, след като си бях взел някои бележки. С предния се заех още по-грижливо. А когато навлязохме отново в главния канал, измерих с едно въже, което намерихме в лодката, един от камъните с точност до сантиметър. И понеже всички квадри имаха еднаква дължина и височина, по-късно щеше да бъде лесно да изготвя една скица, с чиято помощ да установя точното разположение на подземните линии. Минахме през затварящия гъсталак по същия начин както на идване, а когато се озовахме отново под звездното небе и определихме времето, разбрахме, че престоят ни в долния свят е продължил повече от два часа. Естествено бяхме угасили факлите още преди да излезем на открито. Стигнахме на пристана и вързахме лодката. Кара взе факлите, аз въжето-мярка и поехме по пътя за къщи.