Пътят на кралете (том I)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:
— Не мина съвсем добре — обади се Сил от рамото му.
— Не. Не мина добре.
— Изглеждаш изненадан.
— Не, просто съм ядосан. — Изгледа гневно Газ. Мостовият сержант подчертано се извърна с гръб. — В армията на Амарам ми даваха неопитни мъже, но никога не съм срещал такова откровено неподчинение.
— Каква е разликата? — попита Сил. Такъв невинен въпрос. Отговорът би трябвало да е очевиден, но тя объркано наведе глава.
— В армията на Амарам знаеха, че могат да попаднат и на по-лоши места. Можеше да ги накажеш. Тези мостови знаят, че са достигнали дъното. — Той въздъхна и част от напрежението го напусна. — Имам късмет, че изобщо ги изкарах от казармата.
— И какво ще правиш сега?
— Не знам — отвърна Каладин и погледна към Газ, който още си бъбреше с войниците. — Всъщност, да, знам.
Газ зърна приближаващия се Каладин и веднага се ококори ужасѐн. Прекрати разговора и пъргаво се шмугна край камара подредени дънери.
— Сил, можеш ли да го проследиш за мен?
Тя се усмихна, после се превърна в прозрачна бяла ивица и се стрелна във въздуха. Подире й остана следа, която бавно се разсея. Каладин спря на мястото, където до преди малко стоеше Газ.
Сил се върна скоро и отново прие очертанията на момиче.
— Крие се между онези две казарми — посочи тя. — Свил се е и гледа дали не го следиш.
С усмивка Каладин заобиколи отдалеч. В прохода откри една приклекнала в сенките фигура, загледана в обратната посока. Каладин се прокрадна напред и улови Газ за рамото. Газ хлъцна, обърна се и замахна. Каладин лесно хвана юмрука му.
Сержантът го погледна подплашено.
— Нямаше да ги лъжа, я! Гръм да те удари, ти нямаш власт извън бойното поле. Ако отново ме нараниш, ще наредя да…
— Успокой се, Газ — рече Каладин и го пусна. — Няма да те нараня. Поне не за сега.
Ниският мъж отстъпи, взе да разтрива рамото си и свирепо загледа Каладин.
— Днес е трети — рече Каладин. — Ден за разплата.
— Получаваш си заплатата след час, като всички други.
— Не. Парите са у тебе. Видях те там да говориш с куриера. — Протегна ръка.
Газ изпъшка, но извади кесията и преброи сферите. Малки колебливи бели светлинки блещукаха в средата им. Диамантени марки, всяка на стойност пет диамантени чипа. С един чип можеше да се купи един хляб.
Газ отброи четири марки, макар че в седмицата имаше пет дни. Той ги подаде на Каладин, но Каладин остана с отворена длан.
— И другата, Газ.
— Ти каза…
— Веднага.
Газ подскочи, но измъкна още една сфера.
— По много особен начин си държиш на думата, лордче. Обеща ми…
Прекъсна, когато Каладин му подаде току-що получената сфера.
Газ се свъси.
— Не забравяй откъде е тя, Газ. Аз ще спазвам обещанието си. Обаче не ти задържаш част от заплатата ми, а аз ти я давам. Разбра ли?
Газ изглеждаше объркан, но грабна сферата от ръката на Каладин.
— Парите секват, ако стане нещо с мен — рече Каладин и натъпка останалите четири марки в джоба си. После пристъпи напред. Каладин беше висок мъж и се надвеси над много по-ниския Газ. — Помни сделката ни. Не заставай на пътя ми.
Газ отказа да бъде сплашен. Плю настрани и тъмната му храчка бавно се заточи надолу по каменната стена.
— Няма да лъжа заради тебе. Ако си въобразяваш, че една мърлява марка седмично ще…
— Очаквам само онова, което ти казах. Каква задача има днес Мост Четири в лагера?
— Вечеря. Търкане и чистене.
— А службата с моста?
— Следобедна смяна.
Значи сутринта беше свободна. Това щеше да се понрави на отряда; те можеха да прекарат деня за заплата в пилеене на пари в комар или по уличници и вероятно за кратко щяха да забравят нещастния си живот. Трябваше да се върнат за следобедно дежурство и да чакат в двора, ако има пробег. След вечеря трябваше да идат да търкат паниците.
Още един загубен ден. Каладин се обърна и закрачи към дърводелския двор.
— Няма да промениш нищо — викна Газ подире му. — Има си причини тези хора да са мостови.
Каладин продължи да върви. Сил се стрелна от покрива и кацна на рамото му.
— Нямаш власт. Ти не си някакъв си там взводен на бойното поле. Ти си един проклет мостови. Чуваш ли? Не можеш да имаш власт, без да имаш чин!
Каладин излезе от прохода между сградите.
— Той греши.
Сил закрачи във въздуха и спря пред лицето му, където остана да се рее, докато той вървеше.
— Властта не идва с чина — каза Каладин и затъркаля сферите в джоба между пръстите си.
— Откъде идва?
— От хората, които ти я дават. Това е единственият начин. — Той погледна назад. Газ още не беше излязъл. — Сил, ти нали не спиш?