Пътят на кралете (том I)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:
Далинар се изправи и скочи напред, прехвърляйки се само на няколко пръста над втората щипка на звяра, която натроши скалата зад него.
Всичко стана само за миг. На един дъх. Третата щипка падаше към краля и Далинар с рев скочи напред. Захвърли Меча си — той удари земята и изчезна в дим — и се плъзна под падащата щипка. Вдигна ръце и…
И я хвана. Огъна се от удара, падна на коляно, а във въздуха отекна сблъсъкът между черупката и Бронята.
Но я хвана.
Отче на Бурята!, мислеше Адолин, когато гледаше как баща му стои над краля, превит под огромната тежест на чудовището, многократно по-голямо от него. Изумените стрелци се бавеха. Садеас сведе лъка си. Дъхът на Адолин замря в гърдите му.
Далинар удържаше щипката с равностойна сила. Той представляваше фигура в тъмен сив метал, който почти сияеше. Над него звярът започна да тръби и Далинар му отвърна с мощен предизвикателен глас.
В този миг Адолин знаеше, че вижда него. Тоягата — онзи мъж, до когото беше мечтал да се сражава. Бронята на ръкавиците и раменете на Далинар започна да се пука, по древния метал започнаха да се стичат паяжинки от светлина. Адолин най-сетне трепна и се раздвижи. Трябва да помогна!
Вълшебният меч се появи в ръката му, той се придвижи към страната на звяра и проряза най-близкия му крак. Чу се хрущене. Лишено от толкова много крака, чудовището не можеше да се крепи на останалите, особено сега, когато така упорито се мъчеше да смаже Далинар. Останалите от дясната му страна крака се прекършиха с болезнено хрущене, пръсна се виолетов ихор и звярът се катурна на една страна.
Земята се разтърси и Адолин едва не падна на колене. Далинар отхвърли настрана вече неподвижния крайник. Над него се носеше Светлина на Бурята от множеството пукнатини. Край него кралят се надигна от земята — от падането му бяха минали едва няколко секунди.
Елокар стана и погледна падналия звяр. После се обърна към чичо си, Тоягата.
Далинар кимна на Адолин в знак на благодарност, после рязко посочи към онази телесна част, която у чудовището можеше да мине за врат. Елокар кимна, призова своя Вълшебен меч и го заби дълбоко в плътта на звяра. Изцяло зелените му очи почерняха и се сбръчкаха, а във въздуха се издигна дим.
Адолин отиде при баща си. Наблюдаваха как Елокар забива своя Меч в гърдите на чудовището от пропастта. То вече беше мъртво и Острието можеше да реже от плътта му. Потече виолетов ихор, Елокар пусна Меча си, бръкна в раната и затърси с подсилените си от Бронята ръце, грабна нещо.
Откъсна скъпоценното ядро на звяра — огромният скъпоценен камък, който растеше вътре във всички пропастни чудовища. Беше груб и нешлифован — чист изумруд с големината на глава на мъж. Това беше най-голямото скъпоценно ядро, видяно някога от Адолин. Дори и по-дребните от него струваха цяло състояние.
Елокар вдигна високо страховития трофей, около него се появиха златни духчета на славата, а войниците завикаха победоносно.
14
Ден за разплата
„Нека още в началото те уверя, че елементът е в пълна безопасност. Намерих му добър дом. Можеш да кажеш, че го пазя като собствената си кожа.“
На сутринта, след като взе решението по време на бурята, Каладин се погрижи да стане преди другите. Отметна одеялото и тръгна през пълното с увити купчини помещение. Не усещаше вълнение, но със сигурност беше изпълнен с решителност. Да се бори отново.
За начало отвори със замах вратата и пусна вътре слънчевата светлина. Зад гърба му се понесоха ръмжене и ругатни, когато замаяните мъже се пробудиха. Каладин се обърна към тях, сложил ръце на кръста. В момента в Мост Четири имаше тридесет и четирима мъже. Числото се менеше, но за носенето на моста бяха потребни поне двадесет и петима. С колкото и да е под тази бройка, мостът със сигурност би се катурнал. Понякога това се случваше и при повече носачи.
— Ставай и се оправяй! — извика Каладин с най-добрия си командирски глас. Сам се учуди от властното му звучене.
Мъжете замигаха с мътни погледи.
— Това ще рече — изрева Каладин, — излез от казармата и се строй! Действайте веднага, Бурята да ви отнесе дано, или ще ви извлека навън един по един!
Сил полетя надолу и кацна на рамото му, като гледаше любопитно. Някои от мостовите приседнаха и изумени го зяпнаха. Други се обърнаха гърбом.
Каладин дълбоко пое дъх.
— Така да бъде.
Прекрачи в помещението и подбра един жилав алет на име Моаш. Беше силен; Каладин имаше нужда да действа назидателно и по-слабовати мъже като Дуни или Нарм нямаше да му свършат работа. Пък и Моаш беше сред хората, които се обърнаха да си доспят.