Пътят на кралете (том I)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:
— Сил, ако не ме беше прекъснала, щях да прекрача в пропастта. Тъкмо от листото имах нужда. Някак това беше правилното нещо.
Тя се усмихна и загледа как Каладин се разтяга. Щом свърши, стана и отново излезе на улицата, почти възстановен от изтощението. Сил профуча във въздуха и кацна на рамото му с опрени зад гръбчето й ръце и спуснати напред крака, като момиче на ръба на скала.
— Щастлива съм, че не се ядоса. Обаче мисля, че ти си причината за това, което става с мен. Преди да те срещна, никак не ми се налагаше да мисля за смъртта или за лъжите.
— Такъв съм си — отвърна Каладин сухо. — Нося смърт и лъжи, където и да ида. Аз и Нощната пазителка.
Сил посърна.
— Това беше… — продума той.
— Да, това беше сарказъм. — Тя наклони глава. — Знам какво е сарказъм. — После палаво се усмихна. — Знам какво е сарказъм!
Отче на Бурята, рече си Каладин, взрян в блесналите й очички. И това ако не е знамение.
— Я чакай малко. Никога преди ли не ти се е случвало такова нещо?
— Не знам. Не мога да си спомня нищо от преди повече от година, от времето, когато те видях за пръв път.
— Наистина?
— Не е чудно — отговори Сил и вдигна прозрачните си рамене. — Повечето духчета нямат трайни спомени. — Тя се поколеба. — Не знам защо това ми е известно.
— Хмм, може това да е нормално. Може да си преминала през същия цикъл преди и просто да си го забравила.
— Това не е много успокояващо. Не ми харесва идеята за забравянето.
— Нима смъртта и лъжите не те безпокоят?
— Безпокоят ме. Обаче ако трябва да загубя тези спомени… — Тя се загледа във въздуха. Каладин проследи погледа й и забеляза как двойка вятърни духчета се стрелкат с порива на вятъра, безгрижни и свободни.
— Боиш се да продължиш, но и се страхуваш да станеш пак каквато беше.
Сил кимна.
— Знам как се чувстваш — продължи Каладин. — Хайде. Трябва да се нахраня и искам да взема някои неща след обяда.
15
Двойникът
„Не си съгласен с моята молба. Разбирам това, доколкото е възможно да разбера някого, с когото изобщо не се съгласявам.“
Четири часа след нападението на чудовището от пропастта, Адолин надзираваше разчистването. По време на борбата създанието беше разрушило моста към военните лагери. За щастие, от другата страна бяха останали войници, които отидоха да доведат отряд с подвижен мост.
Адолин крачеше сред войниците и събираше доклади, докато късното следобедно слънце пъплеше към хоризонта. Въздухът дъхаше на мухъл и плесен. Миризмата от кръвта на пропастното чудовище. Самият звяр с отворен гръден кош още беше на мястото, където падна повален. Няколко войници вземаха черупката му, заобиколени от кремлингите, които бяха наизлезли да пируват с трупа. Отляво на Адолин в дълги редици бяха налягали мъже, подпъхнали ризи или плащове като възглавници. Военните лекари от армията на Далинар ги преглеждаха. Адолин благославяше баща си, който винаги водеше лекарите, дори и на такава рутинна експедиция.
Адолин продължи по пътя си, все още с Меч в ръка. Войниците биха могли да се доберат до лагерите по друг път — от другата страна още стоеше мост, водещ по-навътре в Пустите равнини. Биха могли да се придвижат на изток и после да се върнат по обиколен маршрут. Далинар обаче изиска — за голямо удивление на Садеас — да почакат идването на подвижния мост и през това време да се погрижат за ранените и да починат.
Адолин хвърли поглед към павилиона, откъдето се носеше звънлив смях. Ярко светеха няколко едри рубина, сложени на пръти със златни зъбци. Това бяха фабриали, които излъчваха топлина без огън. Той не разбираше как работят фабриалите — знаеше, че по-зрелищните от тях изискват голям скъпоценен камък.
За пореден път останалите светлооки са радваха на почивка, докато той работеше. Този път нямаше нищо против. Щеше да му е трудно да се забавлява след подобно бедствие. А случилото се беше бедствие. Към Адолин приближи младши светлоок офицер с окончателния списък на жертвите. Съпругата на офицера прочете списъка, после двамата го оставиха на Адолин и се оттеглиха.
Имаше близо петдесет убити и два пъти повече ранени. Адолин познаваше много от тях. Когато кралят получи първоначалната оценка на жертвите, той пренебрегна убитите и изтъкна, че тяхната доблест ще се възнагради с място в армията на Вестителите в отвъдния живот. Явно за удобство беше забравил, че ако не беше намесата на Далинар, той самият щеше да е сред жертвите.
Адолин потърси баща си с поглед; Далинар стоеше на ръба на платото и отново гледаше на изток. Какво ли търсеше там? Не за пръв път Адолин беше свидетел на необикновените действия на баща си, но последните бяха особено драматични. Застанал под грамадното чудовище от пропастта, удържащ го да не погуби племенника му, Бронята засия. Този образ се запечата в паметта на Адолин.