Пътят на кралете (том I)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:
— Махни се! — каза Далинар. Заповедта щеше да проводи коня в безопасност. За разлика от Елокар, той щеше да се подчини.
Далинар нестабилно се изправи. Отляво се чу дращене и той се извърна тъкмо навреме да поеме с гърди удар от опашката на чудовището.
Отново целият свят се олюля и металът с трясък удари камъка, когато Далинар се подхлъзна.
Не!, помисли той, подложи ръка под себе си, изтегли се и използва ускорението от подхлъзването да се хвърли нагоре. Докато небето се въртеше, нещо сякаш го изправи, като че ли Бронята сама знаеше накъде е горе. В движение той се приземи и краката му остъргаха камъка.
Възстанови равновесието си и се затича към краля, като отново започна да призовава Меча си. Десет удара на сърцето. Цяла вечност.
Стрелците с лък продължиха обстрела и вече доста стрели стърчаха от лицето на пропастното чудовище. То не им обръщаше внимание, макар че по-големите стрели на Садеас все още явно го разсейваха. Адолин беше поразил още един крак и създанието се клатушкаше несигурно, влачейки осем непотребни крака.
— Татко!
Далинар се обърна и съгледа Ренарин, облечен в колосаната синя униформа на дома Колин с дълга, закопчана до врата дреха. Младежът препускаше по скалата.
— Татко, добре ли си? Мога ли да помогна?
— Безразсъдно момче! — заръкомаха Далинар. — Отивай си!
— Ама…
— Ти си без броня и без оръжие! — изкрещя Далинар. — Върни се, преди да си причинил собствената си гибел!
Ренарин спря своя дорест кон.
— ВЪРВИ!
Ренарин се отдалечи в галоп. Далинар се обърна и затича към Елокар, а Заклеващият се материализира от мъглата в протегнатата му в очакване ръка. Елокар продължаваше да дълбае долната част на торса на звяра и парчета от плътта почерняваха и умираха от ударите на Вълшебния меч. Ако забиеше оръжието на точното място, можеше да спре сърцето или белите дробове, но това беше трудно, когато звярът стоеше прав.
Адолин — непоколебим както винаги — беше слязъл от коня си близо до краля. Опитваше да спре щипците на чудовището, сечейки ги, докато се спускат. За съжаление, клещите бяха четири, а Адолин — само един. Две от тях извиха едновременно към него и макар да успя да отсече част от едната, той не видя другата, която се стовари в гърба му.
Далинар извика прекалено късно. Бронята изпука, когато щипката хвърли Адолин във въздуха. Той се обърна и извъртя докато падаше. Бронята не се счупи, слава на Вестителите, но гръдната и страничната й част се покриха с широка мрежа пукнатини, които почнаха да изпускат вълма бял дим.
Адолин вяло се търкулна и ръцете му помръднаха. Беше жив.
Далинар сега нямаше време да мисли за него. Елокар беше сам.
Звярът нападна, удари земята до краля и го събори. Мечът му изчезна и той се строполи по лице върху камъните.
Нещо вътре в Далинар се промени. Задръжките му изчезнаха. Всички останали грижи загубиха смисъл. Синът на брат му беше в опасност.
Той беше изоставил Гавилар — лежеше пиян от вино, докато брат му се бореше за живота си. Далинар трябваше да е с него и да го пази. Само две неща останаха от обичния му брат — две неща, които Далинар можеше да брани с надеждата да получи опрощение: кралството на Гавилар и синът на Гавилар.
Елокар беше сам и в опасност.
Нищо друго нямаше значение.
Адолин замаяно разтърси глава. Рязко вдигна визьора на шлема си и вдъхна свеж въздух, за да проясни ума си.
Биеха се. Те се биеха. Можеше да чуе крясъците на мъжете, трясъка на камъните, гръмкото мучене. Подуши нещо като плесен. Кръв на пропастно чудовище.
Звярът!, помисли той. Умът му още не се беше избистрил напълно, ала Адолин вече призоваваше Меча си и с труд се надигна на ръце и колене.
Чудовището стоеше заплашително недалеч от него, тъмна сянка на фона на небето. Адолин беше паднал близо до дясната му страна. Когато зрението му се проясни, той видя, че кралят е паднал и бронята му е счупена от понесения по-рано удар.
Чудовището от пропастта вдигна масивната си щипка и се приготви да я стовари. Адолин изведнъж разбра, че над тях е надвиснало бедствие. Кралят щеше да падне убит по време на най-обикновен лов. Кралството щеше да се разтърси, върховните принцове — да се разделят, когато тъничката връзка между тях се прекъснеше.
Не!, рече си Адолин, вцепенен и още замаян, докато с препъване опитваше да стигне по-напред.
И тогава видя своя баща.
Далинар се втурна към краля. Движеше се със сила и ловкост, която нито един мъж — дори и Броненосец — не беше способен да постигне. Той прескочи един скален рид, после се приведе и се шмугна под щипката на звяра, която се беше обърнала към него. Някои други мъже мислеха, че разбират Меча и Бронята, ала Далинар Колин… понякога всички те изглеждаха като деца пред него.