Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
Тя му се усмихна само с устни и отвърна:
— Разбира се.
Както и да протакаше пътуването, то трябваше да свърши, и десет дни след потеглянето, късно вечерта отседнахме в дома на един благородник в Хайгейт.
Бях настанена заедно с придворните дами на лейди Елизабет. Призори те бяха вече на крак, за да се подготвят за влизането й в Лондон. Докато гледах как четкат и гладят бялото й бельо, фустите и бялата като на девица рокля и ги носят в стаята й, аз си спомних деня, когато поздрави сестра си в Лондон, облечена в белите и зелени цветове на Тюдорите. Сега беше като снежна пряспа, цялата в бяло, невеста мъченица. Когато носилката дойде до вратата, тя беше готова, нямаше да отлага, когато се събираше тълпа да я види.
— Ще трябва да спуснете завеските — каза троснато лорд Хауърд.
— Оставете ги дръпнати назад — каза тя веднага. — Хората могат да ме виждат. Могат да видят в какво състояние съм, след като съм била принудена да напусна дома си за двуседмично пътуване в такова време.
— Десет дни — каза той грубо. — А можеше да пристигнем за пет.
Тя не благоволи да му отговори, а се облегна назад на възглавниците си и вдигна ръка да му покаже, че може да си върви. Чух го как изруга кратко под нос, а после се метна върху седлото на коня си. Застанах с коня си зад носилката, малката кавалкада излезе от двора, свърна към пътя за Лондон и влезе в града.
Лондон вонеше на смърт. На всеки уличен ъгъл имаше бесилки, от чиито напречни греди висеше ужасен товар. Ако човек вдигнеше поглед нагоре, можеше да види мъртвеца, с лице, ужасно като чудовищата по водоливниците, с оголени зъби, с изцъклени очи, гневно втренчени в него. Духнеше ли вятър, вонята от труповете се разнасяше по улиците и телата се полюшваха напред-назад, а връхните им дрехи се развяваха около тях, сякаш бяха още живи и ритаха, борейки се за живота си.
Елизабет беше вперила очи право напред и не поглеждаше нито наляво, нито надясно, но чувстваше присъствието на полюшващите се тела на всеки ъгъл: половината от тях й бяха познати, а всички бяха загинали в бунт, за който вярваха, че е свикан от нея. Тя беше бледа като бялата си рокля, още когато се качи в носилката, но когато отминахме Кингс Стрийт лицето й вече беше с прозрачната бледност на суроватка.
Няколко души й подвикнаха: „Бог да пази ваша светлост!“, тя се опомни и вдигна немощната си ръка към тях с будещо съжаление лице. Приличаше на мъченица, която влачат на смърт, и под тази арка от бесилки, никой не можеше да се усъмни в страха й. Това беше бунтът на Елизабет и четирийсет и пет люлеещи се трупа свидетелстваха за факта, че той се бе провалил. Сега на Елизабет щеше да й се наложи да се изправи пред правосъдието, което беше наредило тяхната екзекуция. Никой не можеше да се съмнява, че тя също ще умре.
В Уайтхол ни отвориха широко големите порти, още щом зърнаха кавалкадата ни да се насочва бавно към двореца. Елизабет се изправи в носилката и погледна към големите стълби на двореца. Кралица Мери не беше застанала там да посрещне сестра си, нямаше и никой от придворните. Тя пристигаше, посрещната с мълчание, доказващо, че е в немилост. Само един дребен благородник от прислугата стоеше на стъпалата, и той се обърна към лорд Хауърд, а не към принцесата, сякаш пристигналите с нея бяха нейни тъмничари.
Лорд Хауърд се приближи до носилката и подаде ръка на Елизабет.
— Подготвили са ви апартамент — каза той. — Можете да изберете две прислужници, които да вземете със себе си.
— Моите дами трябва да дойдат с мен — възрази тя незабавно. — Не съм добре.
— Заповедите са само за две прислужници — каза той кратко. — Избирайте.
Ако по време на пътуването й беше говорил с хладен тон, сега гласът му беше направо рязък. Бяхме в Лондон, следяха го стотици очи и уши. Лорд Хауърд искаше да е напълно сигурен, че никой няма да го види да проявява любезност към своята братовчедка — предателка.
— Избирайте.
— Мистрес Ашли и… — Елизабет се огледа и погледът й падна върху мен. Отстъпих назад, по-изплашена от който и да е изменник при мисълта да бъда свързана с тази обречена принцеса. Но тя знаеше, че чрез мен има възможност да стигне до кралицата. — Мистрес Ашли и шутът Хана — каза тя.
Лорд Хауърд се разсмя.
— Компания от глупци — промърмори той под нос и махна на благородника да ни отведе в покоите на Елизабет.
Не изчаках да видя Елизабет настанена в покоите й, преди да потърся своя събрат, шута Уил Сомърс. Той дремеше на една от пейките в голямата зала. Някой беше метнал отгоре му едно наметало: всички обичаха Уил.
Седнах на пейката до него, питайки се дали да го събудя.