Шутът на кралицата

Бях малко подразнена при мисълта, че Даниел ще бъде там постоянно, но занесох писмото на кралицата и когато тя ми даде разрешение, приготвих едни резервни панталони и нова, чиста ленена риза, и отидох в покоите на принцесата.

— Получих разрешение да си отида у дома, при баща ми — казах, като коленичих пред нея.

От стаята отгоре се чуваше шум. Готварницата на царствената братовчедка на лейди Елизабет, Маргарет Дъглас, беше преместена над спалнята на Елизабет, и никой не бе казал на слугите да работят тихо. Ако се съдеше от шума, бяха им дали допълнително метални съдове, които да блъскат едни в други. Вечно киселата лейди Маргарет, която също бе от рода на Тюдорите, щеше да има солидни основания да претендира за трона, ако Елизабет умреше, и имаше всички основания да докара принцесата до изтощение.

Елизабет трепна от някакъв внезапен трясък.

— Заминаваш? Кога ще се върнеш? — попита тя.

— Преди да е изтекла седмицата, ваша светлост.

Тя кимна и за своя изненада видях, че устата трепна, сякаш щеше да се разплаче.

— Трябва ли да заминеш, Хана? — попита тя със слаб глас.

— Да — казах. — Той е болен, има треска. Трябва да отида при него.

Тя се извърна и бръсна очи с опакото на ръката си.

— Мили Боже, слаба съм като дете, което губи бавачката си!

— Какво става? — попитах. Никога не я бях виждала така унила. Бях я виждала подпухнала и болна на легло, и все пак дори тогава бях виждала как очите й блестят от остроумно лукавство. — Какво има?

— Смразена съм от страх до мозъка на костите — каза Елизабет. — Казвам ти, Хана, ако страхът е студ и тъмнина, то все едно че живея в руските степи. Никой не идва при мен, освен за да ме разпитва, никой не ме докосва, освен за да ме настани на стола за разпит. Никой не ми се усмихва, взират се в мен, сякаш искат да видят сърцето ми. Единствените ми приятели в целия свят са изпратени в изгнание, хвърлени в тъмница или обезглавени. Аз съм само на двайсет години, а съм напълно сама. Аз съм само една млада жена, и въпреки това не мога да разчитам на ничия любов и грижа. Никой не се приближава до мен, освен Кат и ти, а сега ти ми казваш, че заминаваш.

— Трябва да видя баща си — казах. — Но ще се върна веднага щом състоянието му се подобри.

Когато се обърна към мен, тя не беше непоколебимата принцеса, мразената протестантска неприятелка на този страстно католически двор. Лицето, което обърна към мен, беше лице на млада жена, сама, без майка и баща, без приятели. Млада жена, опитваща се да намери смелостта да посрещне смъртта, която трябваше да дойде скоро.

— Ще се върнеш при мен, нали, Хана? Свикнах с теб. А около себе си нямам никого, освен теб и Кат. Моля те за това като приятелка, не като принцеса. Ще се върнеш, нали?