Шутът на кралицата

Отвори се възможност, когато спряхме да се нахраним. Лорд Хауърд и другите съветници надзираваха прибирането на конете си в конюшните. Видях го как изважда писмото от жакета си и спрях до него да оправя ботуша си за езда.

— Лейди Джейн е мъртва — съобщи той без заобикалки. — Екзекутирана преди два дни. Гилфорд Дъдли преди нея.

— А Робърт? — запитах настойчиво, надигайки внезапно глава: гласът ми проряза оживените коментари. — Робърт Дъдли?

На един шут винаги се прощаваха много неща. Той посрещна интереса ми с кимване.

— Нямам вести за него — каза. — Предполагам, че е екзекутиран заедно с брат си.

Почувствах как очертанията на света се замъгляват и размазват около мен и осъзнах, че всеки миг ще припадна. Тръснах се на студеното стъпало и отпуснах глава в ръцете си.

— Лорд Робърт — прошепнах в коленете си. — Милорд.

Невъзможно беше да е мъртъв, да ги няма вече онези тъмни очи, пълни с живот. Невъзможно беше да си представя, че палачът би могъл да отсече главата му, сякаш той беше обикновен предател, че тъмните му очи, нежната му усмивка и непринуденият му чар нямаше да го спасят от дръвника. Кой можеше да се застави да убие милия Робърт? Кой можеше да подпише такава заповед, кой палач можеше да понесе да го стори? И всичко това бе още по-невъзможно, защото бях видяла пророчеството в негова полза. Бях чула думите, когато излязоха от устата ми, бях усетила мириса от дима на свещта, бях видяла потрепващия пламък и огледалата, които превръщаха отражението в проблясък дълбоко в мрака при мистър Дий. Тогава бях узнала, че той ще бъде обичан от кралица, че ще умре в леглото си. Това ми беше показано, думите ми бяха казани. Ако милорд Робърт бе мъртъв, тогава не само голямата любов на живота ми беше мъртва, а и по най-суровия възможен начин ми бе дадено да разбера, че дарбата ми е химера и заблуда. Всичко беше свършило с един замах на брадвата.