Когато тя беше лоша

Беше прехапала устни от яд, но знаеше, че е прав. „Дохъни“ никога не отказваше клиент, който идва по препоръка на нечий приятел. Или любовник.

Първите й реклами бяха за много влиятелни клиенти. Лита свърши отлично работата, вдигна продажбите и разшири пазарния им дял. Тогава дойдоха повече поръчки. С получените пари най-напред върна заема на Едуард. После нае Хари Вайс да ръководи нещата в офиса й.

— Аз ти вярвах, Лита — спокойно й каза той.

— Знам. Но не можеше да направиш нищо. — И докато му го казваше, осъзна, че наистина го знае. Едуард й го бе изтъкнал, и с право.

— Радвам се, че разбираш. Какво промени мнението ти?

Не й се искаше да признае, че се дължи на Едуард.

— Просто го усещах, Хари.

След като нае Хари, всичко се промени. Той привлече в нейната агенция най-добрите и най-подценяваните служители на „Дохъни“. Особено удоволствие й достави да наеме на работа Джанис.

Но от мига, в който бе основала фирмата, Лита всъщност чакаше удобния момент. Знаеше, че ще го направи. И бе готова да се пребори с Едуард.

Той искаше да се ожени за нея. Тя го знаеше. Беше й говорил за това, а преди два месеца намери пръстена в джоба на сакото му — една сутрин, когато той излезе за работа в шест часа, а тя остана у дома с главоболие. Наметната с късия копринен халат, с който той обичаше да я вижда вкъщи, според нея — защото дрехата едва покриваше дупето й, бе започнала да ровичка в бележника му. Изпитваше ненаситно любопитство към всичко, свързано с него. Широкият му гръден кош, мускулестите ръце и големите здрави бедра бяха само началото. Тъмните му очи, които сякаш я разголваха, дори да е напълно облечена, изобщо не й разкриваха достатъчно. Тя искаше да разбере какво го кара да е такъв перфекционист, защо се опитва да научи латински, защо винаги когато тя отидеше в „Олимпия“, той се оказваше някъде навън, на срещи с клиенти. Явно спираше да работи и излизаше само заради нея.

Беше невероятно ласкателно да те преследват толкова неумолимо. Едуард имаше навик да нахълтва през вратата и да я сграбчва в прегръдките си, без дори да забави крачка. После я събаряше на дебелия килим, смъкваше блузата, повдигаше полата й и потъваше в нея, сякаш цял ден е бил силно възбуден и не може да чака и секунда повече. Понякога правеше секс с нея, опряна до хладилника или върху бюрото в офиса й, когато минеше да я вземе късно от работа. Докато се любеха, й говореше с нисък и задъхан глас, а думите му я караха да се вижда през неговите очи. Това я възбуждаше толкова много, че тя ставаше влажна и нетърпелива да го почувства в себе си. Едуард леко обхващаше с длани дупето й и й шептеше колко е стегнато и пищно, закръглено и вирнато нагоре. Казваше й, че цял ден е мислил за него. Приближаваше устни до зърната на гърдите й, но не ги целуваше, дори не ги погалваше с език, само ги гледаше, а дъхът му я изгаряше и Лита започваше да стене и да се извива под него, молейки го да я докосне, да я вземе.

Но и след всичко това не й бе направил предложение. Тя все още чакаше. А сега щеше да го предизвика.

Лита получаваше английски вестници в офиса си всеки ден. Търсеше да прочете нещо за Рупърт Ланкастър, но той бе изчезнал. Напоследък онази надута Беки получаваше цялото внимание на пресата.