Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Тук съм още три дни. Можем да поразгледаме заедно местните пазари. Тогава ще ми разкажеш дългата и скучна история.
Лита се поколеба:
— Не знам… Имам доста планове.
— Не, нямаш — спокойно възрази той.
— Добре — усмихна се тя, не можеше да се въздържи. Той не би приел да се преструва на срамежливо момиче.
Взе я от „Фатима“ на другата сутрин и кимна одобрително:
— Имаш много добър вкус за хотели.
— Благодаря. — Прехапа устни, за да не признае, че няма нищо общо с избора. Наистина искаше да го впечатли.
— Аз съм отседнал в „Палмерай Голф Палас“, на края на града. Огромен и модерен хотел. Твоят е много по-хубав. — Очите му обходиха стаята.
— Да не би да черпиш вдъхновение?
Той не се усмихна.
— Разбира се. Винаги работя.
— Мислех, че компанията ти е огромна — осмели се Лита.
— Така е.
— Нямаш ли си вицепрезиденти, които да се занимават с това?
— Най-важните пътувания не възлагам на никого другиго. Това ще зареди запасите ни от килими за цяла година. За малките ни клиенти, откъдето идват най-много поръчки, за богатите съпруги на момчетата от Уолстрийт и за медийните магнати тази година ще предложим стила на Близкия изток. А дори и интериор в английски провинциален стил може да се освежи от един марокански или персийски килим.
Той се огледа леко нетърпеливо.
— Готова ли си?
— Готова съм.
— Дай да видя. — Отстъпи назад и я огледа. Лита бе избрала най-съблазнителния си тоалет: прилепнала рокля от бледосиня коприна, която стигаше почти до коляното и гальовно обгръщаше гърдите й. — Не можеш да излезеш с това.
— Моля? — предизвикателно настръхна тя.
— Казах, че не можеш да се облечеш така. Чакай малко. — Без да обръща внимание на възмутения й поглед, той отиде направо до гардероба й и прерови дрехите й. — Сложи… това и това. — Подаде й две закачалки, на първата висяха панталоните й от тъмносин шифон, а на втората — широка блуза с дълги ръкави от златиста коприна. Жалко, че не е с висока яка, но ще си сложиш шала, ето така. — Взе един бял шал, наметна го върху косата й и го уви около врата й.
— Не искам да го нося — упорито настоя Лита.
— Ако показваш толкова много плът, всички мъже ще помислят, че си проститутка — безизразно отбеляза Едуард и посочи роклята й. — Запази това за вечеря. И ако нямаш нищо против, не говори много по време на разходката ни. Ще разберат, че си западнячка, но ако не си държиш езика зад зъбите, аз ще изглеждам като мъж, който не може да контролира жена си.
— Ами ако имам нещо против?
Той се усмихна:
— Тогава ще те оставя да се оправяш сама. Бизнесът си е бизнес. Сигурен съм, че го разбираш.
— Вярно е — съгласи се тя.
— Не се притеснявай. — Едуард изглеждаше безкрайно уверен. — Много ще ти хареса.
Така и стана. Той я поведе по извитите, претъпкани улички на града, разделени на малки кварталчета, които изобилстваха с магазини за различни стоки: пазара на кожарите, на бижутерите, ароматния пазар за подправки, където поспряха, за да си купи килограм чист шафран; медния пазар и пазара за керамични изделия, където всички купи и съдинки бяха покрити със сложните плетеници на ислямското изкуство, а ароматът на индийско орехче, хвойна и канела се носеше навсякъде във въздуха; и накрая стигнаха и до пазара за килими. Навсякъде висяха малки и по-големи килими, сложно украсени и изключително красиви — сини на племето аит уаузгуит, червени на берберите, пъстри на Рабат и още стотици други видове. Лига следваше Едуард, изпи безброй чашки ментов чай, разглеждаше килимите, които й показваха жените, и обикновено оставаше напълно пренебрегната от мъжете, докато Едуард се пазареше с продавачите на бърз, гърлен френски. Навсякъде подписваха договори за износ. Едуард купи стотици килими, като само посочваше с пръст и избираше светкавично от огромния асортимент на всяко дюкянче. Когато най-сетне спряха за обяд и се отправиха обратно покрай продавачите на хамелеони към „Джема ел-Фна“, Лита вече се чувстваше изтощена.
— Следвай ме.
— Непрекъснато вървя след теб. Защо аз да не избера ресторанта? — запротестира тя.
Едуард се засмя:
— Ако знаеш някой хубав — моля.
Лита сви рамене. Искаше да тропне с крак, но той беше прав. Откъде да знае дали няма да си навлече хранително отравяне? Трябваше ли обаче той да се държи толкова… властно?
Едуард я заведе до невзрачна стена в ъгъла на площада и потропа на малката врата. Нещо обичайно за Маракеш — някоя врата да води от прашната улица или площад към тих оазис. Зад тази се намираше двор с маси, разположени под сенките на най-различни овощни дръвчета. Лита забеляза мандарини и нарове.