Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Той сви рамене.
— Първите петнайсет реда от ябълковите дървета трябва да се отсекат. Болни са. Ще заразят и останалите овошки.
Беки смаяно погледна овощната градина:
— Но… така тук ще е толкова пусто.
— Алтернативата е да имате градина с изсъхнали дървета.
— О, не! — искрено се стресна тя.
Мъжът я погледа известно време и после явно омекна.
— Харесвате ли градината?
— Дали я харесвам? Прекрасна е! Искам да я защитя.
Той махна към тисовия плет.
— Поръчал съм да докарат още няколко такива. Ще засадя тук малък лабиринт. Струва ми се подходящ за старата къща. А по-нататък ще има павирана алея, която да води към останалото от овощната градина. Всички болни дървета ще бъдат нарязани за огрев и прибрани в склада. Става ли? Но ще струва скъпо. Приятелят ви ни каза, че парите не са проблем.
— Не са. Но той не ми е приятел — оправда се Беки.
— Разбирам — ухили се мъжът.
Беки изпита неясното усещане, че я намира за забавна. Малко ручейче пот се стичаше от врата му към здравите мускули на гърдите му, но той явно не се притесняваше. Беше добре сложен, здравите му мускули обаче изглеждаха съвсем естествени, нямаше самохвалния вид на обезкосмените здравеняци от фитнеса, които бе оставила в Щатите. Навярно ги бе придобил от всекидневното вдигане на дървета и камъни. Беки не се сдържа и погледна към ръцете му. Бяха силни, а кожата им — загрубяла от работа. Светлозелените му очи, оградени от гъсти и тъмни мигли, контрастираха с тъмната му коса.
— Значи вие сте шефът, госпожице Ланкастър.
— Да — кимна Беки. — Аз съм собственик на Феърфийлд и ръководя „Ланкастър Холдингс“.
— А аз засаждам градини — тържествено заяви той.
Тя се изчерви — подиграваше й се. Не бе я молил да му разказва автобиографията си.
Мъжът остави ножиците на тревата и изтри потните си длани в панталоните. Стори й се, че се кани да се здрависа с нея. Вместо това, той сложи ръце на кръста и я огледа така, че тя сведе очи. „Не трябва ли да покаже поне малко уважение?“, раздразнено си помисли Беки. Тя беше шефът. Той работеше за нея.
— Само за да няма никакви недоразумения, нека да обясня с какво се занимавам аз. Обясних това по-рано на бившия ви приятел.
— Мисля, че ще е добре — възможно най-строго каза тя.
— Аз проектирам градини. Не кося моравата и не изкоренявам плевели. Вече наех едно момче, което да идва веднъж седмично и да прави това. Ще бъде вписано в сметката ми. Аз планирам как ще изглежда пространството и не приемам съвети. Ако клиентът не харесва проекта ми, просто приключвам работата. Градините са прекалено важни за мен, за да допусна клиентите да объркат всичко.
„Господи, колко е арогантен! Би трябвало да му кажа да се маха от очите ми“, мислеше си тя. Но вместо това изрече:
— Е, какъв е планът ви за моята градина?
Той се огледа.
— Не й е нужно много. Лабиринтът ще заеме мястото на изсъхналите дървета. После ще засадя строго симетрична розова градина с прави алеи ето там. — Посочи към моравата за крокет от западната страна на кухненската градина.
— Но там играем крокет.
— Не, не играете. — Зелените му очи я стрелнаха. — Проверих обръчите. Изкривени са и почти изгнили от ръжда. Щеките ви за крокет са в градинската барака. Целите покрити с паяжини.
— Ами ако не искам рози там?
— Тогава ми плащате разноските и се разделяме. Тук съм само от два дни, така че не съм загубил много време.
Прииска й се да тропне с крак:
— Много сте арогантен.
— И други са ми го казвали — спокойно отвърна той.
И двамата замълчаха за миг.
— Защо розова градина? — попита тя.
— Къщата е от времето на кралица Елизабет. Трябва да има градина с рози, която да й подхожда. На онова място се нуждаете от повече цвят. Пък и там някога е съществувала симетрично подредена градина, навярно от рози. Мога да различа следите от алеите и лехите под ужасната окосена морава, която имате сега. Смятам това за реставрация.
Тя бе силно впечатлена.
— Разбирам от градини — простичко обясни той. — И така, госпожице Ланкастър, ще работя ли за вас или не? Защото имам и други поръчки, които чакат месеци наред.
Беки искаше тази градина. Допадаше й идеята да върне на Феърфийлд предишния му блясък. Преглътна гордостта си.
— Ще работите за мен, господин Лоугън. — Усмихна му се и зачака той да й предложи да се обръща към него с малкото му име.
— Добре. А цената за услугите на момчето, което ще коси тревата, е допълнителна — заяви той и отново взе ножиците.
Беки имаше чувството, че са я отпратили да си върви. Обърна се на пети и тръгна към къщата, за да не я види той как отново се изчервява.