Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Да, благодаря — обади се Рипън, след като Кларк седна на мястото си. — Тези очаквани продажби са много интересни, но са просто прогноза за бъдещето. Как банката да е сигурна, че ще успеете да извършите преустройството навреме?
— Ще имаме отлична мотивация. Вашият заем ще ни осигури време, в което да продадем мините — каза Харолд Боаз.
— Това е чудесно, но…
— Но предпочитате конкретни цифри — обади се Беки и усети как гърлото й пресъхва. Всички мъже в залата се обърнаха, за да я погледнат. — Нека ви помогна в това отношение. „Лимбург Банк“ ще може да разчита на неотдавнашните ни постижения. Господин Кларк е подготвил за банката резюме на нашите спестявания през изминалата година, завръщането ни към печелившите предприятия и нарасналата ни продуктивност. Тази драстична програма ще продължи да се изпълнява със същите темпове.
— Напълно вярно — обади се с дълбокия си басов глас сър Куентин, останал мълчалив по време на дългата им презентация. — Но, госпожице Ланкастър, вашата оперативна печалба е малка.
— Да, сър Куентин, но в сравнение с огромните ни оперативни загуби от времето преди аз и господин Стоун да поемем контрол това не е малко постижение. Ако се развиваме със същото темпо, ще успеем да реализираме огромни печалби за себе си, както и за банката, за по-малко от пет години.
— Вие предлагате да раздробите една от най-старите компании във Великобритания, госпожице Ланкастър — намеси се Дезмънд Ферис с укор в гласа. — Питам се дали баща ви би одобрил.
Беки потрепери. Това се оказваше в нейна вреда. Погледна възрастния мъж в очите:
— Мисля, че би го направил. Би искал аз да спася компанията. В разцвета си „Ланкастър“ е имала репутацията на прогресивна фирма. Искам тя да остане такава. А и освен това… — Обърна се към сър Куентин и му се усмихна топло. — … баща ми е бил джентълмен, а джентълмените винаги плащат дълговете си. Продавайки мините на компания, която ще ги разработва по-добре, ще можем да изпълним това. А щом превърнем корабостроителниците в съвременно предприятие, ще станем наистина печеливша компания.
— За колко време според вас ще ви е нужен заемът?
— За една година, не повече, сър Куентин.
Възрастният мъж изглеждаше потънал в размисъл. Най-накрая кимна и се изправи:
— Добре тогава. Една година, смятано от днес.
— Но, сър Куентин, банковият риск… — просъска Рупън.
— Една година. И лихвеният процент ще бъде цяла единица над основния.
Беки усети как Кен Стоун застина до нея. Тя леко го срита по кокалчето. Сега не беше време да спорят. Не се намираха в изгодна позиция. Скочи на крака и се усмихна:
— Благодаря ви, сър Куентин.
— Недейте да ми благодарите, госпожице Ланкастър. Спечелете добри пари за банката.
Беки изпрати ръководителите на компанията си обратно в Йоркшър без нея. Кен Стоун знаеше какво да прави, а Харолд бе изготвил чудесен аналитичен доклад, който щеше да улесни продажбата на мините. Или поне тя се надяваше да е така. Беше го мотивирала допълнително, обещавайки му премия от четвърт милион лири при успешна продажба на подходящата цена. Във всеки случай сега тя трябваше да се отдръпне малко и да ги остави да си свършат работата.
Облекчението бе толкова пълно, че Беки се почувства съкрушена. Вероятно същото изпитва участник в маратон или в гребна регата, мислеше си тя, докато пътуваше с такси към гара Падингтън. Тялото не усеща нищо от изтощението и болката, докато трае усилието, а след това човек иска да спи цяла седмица.
Е, тя не разполагаше със седмица, но можеше да си позволи поне един уикенд. Копнееше да се прибере във Феърфийлд, да се откъсне от телефона и секретарката си, от фирмените доклади и обиколките на корабостроителниците. Не искаше да вижда и един профсъюзен деятел, нито пък дори още час да преизчислява заедно с Кен сметките след поредното спиране на тока. Беше месец май и за пръв път грееше слънце. Реши да се отбие във Феърфийлд и да се порадва на градините. Щеше да напълни ваната с ароматните соли на „Флорис“ и дълго да лежи вътре. А после да спи.
Нямаше сили дори да мине през ужасния евтин хотел и да вземе куфара си. Майлс Кларк щеше да го направи вместо нея. Една от привилегиите да си шеф! Дори може би някой ден ще престане да се притеснява, когато дава нареждания.