Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Това е ресторантът, в който обядвам винаги когато съм в града.
Появи се един сервитьор и Едуард поръча и за двамата на френски. Налагаше се да му се довери — нямаше никаква представа какво има в което и да било от ястията, а снощната вечеря се бе оказала много вкусна. После дойде друго момче, поклони се и подаде на Едуард няколко вестника.
— Това е „Уолстрийт Джърнъл“! — възкликна, удивена, Лита.
— Да. Получавам го тук. С един ден закъснение, но все е нещо. Обичам да знам какво става по света и на борсата. Да съм в течение. Докато изпия чаша студена лимонада.
— Защо не ги четеш в хотела си?
— Вечерите ми са свободни от делови ангажименти. Посветени са изцяло на удоволствията.
Лита потръпна от начина, по който изрече „удоволствия“. Отново я гледаше така, сякаш иска да смъкне шифона от тялото й.
— Освен това получавам лондонския „Таймс“ и „Ню Йорк Таймс“. — Той й ги подаде небрежно.
Една забулена жена им донесе студена лимонада и Лита разсеяно хвърли поглед на английския вестник. Там нямаше какво да я заинтригува… още новини за недостиг на електричество и индустриални стачки. Говореше се за заем от Международния валутен фонд. Странно колко спокойно отразяваха събитията вестниците, докато страната се пръскаше по шевовете в икономически план. Отгърна на бизнес страниците. Щеше да е интересно да направи сравнение с някои европейски реклами. Лита небрежно прелистваше, но изведнъж едно от заглавията прикова вниманието й:
„Ланкастър с мъка успя да се отърве от банкрута.“
А под него имаше снимка на Беки.
Двадесет и пета глава
Беки погледна критично отражението си в огледалото.
Трябваше да направи добро впечатление, но независимо от напрежението през изминалите две години, все още нямаше и двайсет и пет и това си личеше. Вдигаше дългата си златноруса коса в елегантен френски кок, носеше само лек, делови грим и обувки на ниска подметка, за да не стряска прекалено банкерите — можеше да си го позволи, беше толкова слабичка. Сега носеше морскосин костюм с кремава блуза; куфарчето и обувките й бяха в тон с него. Удобният й матов чорапогащник от „Уолдорф“ нямаше да привлича прекалено вниманието. Но независимо от смазващите тревоги, с които се бе борила до предела на възможностите си всеки ден през изминалите двадесет и четири месеца, кожата й изглеждаше все така гладка, очите й блестяха и тя бе същото красиво момиче. А това беше проблем.
Въпреки всичко постигнато от нея с „Ланкастър“, въпреки драстичните ограничения, въпреки отстъпките, които бе успяла да издейства в безкрайните и изтощителни преговори с профсъюзите, мъжете продължаваха да не харесват жените в бизнеса. Особено богатите, красиви и млади жени.
Беки се бе борила с това. С подкрепата на Кен Стоун — своя консервативен главен финансов директор, бе извършила драстични промени, стараейки се единствено тя да понесе отговорността за всичко. Беше й отнело много време да промени представата за собствения си образ, който, както разбра, Рупърт бе поддържал пред света: че тя е вятърничава наследница, без никакви бизнес умения. Преместването на централата на компанията в Йоркшър бе драстичен ход; орязването на раздутия щат на личния състав — също. Продължителното хапване и пийване в задимените клубове на лондонското Сити бяха изключени от сметките за служебни разходи, а когато и привилегии като служебните коли бяха обвързани с резултатите от работата на всеки, последва нова вълна от оставки. Беки остана доволна. Така на двамата с Кен не се налагаше да уволняват още мениджъри, не й харесваше да уволнява, макар че тези хора не работеха добре и получаваха прекалено големи заплати за малко работа. След взетите драконовски мерки банките се отзоваха. Успяха да получат финансирането, от което отчаяно се нуждаеха. Производителността бавно започна да се повишава, а разходите спаднаха рязко. Според Кен Стоун за пръв път от осем години „Ланкастър“ бе в състояние да декларира скромна печалба.
Но тази скромна печалба не им стигаше.
Дълбоко в себе си Беки знаеше, че може да спаси корабостроителниците, ако разполага с достатъчно време. Щеше да смени производството и вместо големите, гълтащи много петрол индустриални кораби, които светът бе започнал да отбягва, да се захване с луксозни съдове, като състезателни лодки и яхти. Можеше да се отърве от оловните мини и с печалбата да направи смяната. Но за да стигне дотам, се нуждаеше от време да намери купувачи и да организира съвсем нова система за дистрибуция.
А за това й трябваха пари. Скромната й печалба съвсем не бе достатъчна. Лихвите по банковите заеми бяха жестоки. Ако нямаха нужните средства, за да ги изплатят, трябваше или да продават, или да обявят фалит. Беки никога не би продала компанията на баща си.