Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Много се пазеше да не я засегне. Следеше с внимателен поглед разтрепераните й устни, потискащи ридание, или сбърчените вежди, прикриващи болката. Той откриваше емоцията с нея. Тя не можеше да лъже, да се преструва. Ти си луда! - й казваше. - Научи се да бъдеш по-потайна, човек чете в теб като в отворена книга.
Тя свиваше рамене.
Той се чудеше колко ли щеше да продължи това положение.
Тя беше престанала да си търси мъже по интернет.
Той й обясни, че не бива да прекъсва търсенето заради него. Че той не е мъжът. Мъжът, който е за нея. Тя отвърна с въздишка: зная, зная. И предчувстваше болката. Защото при нея краят винаги беше тъжен, тя си го знаеше.
Най-накрая се реши да я попита за възрастта й. Двайсет и девет години.
- Както виждаш, вече не съм малка!
Сякаш искаше да му каже: ето, мога да се грижа за себе си; аз самата също се възползвам от тази наша странна връзка.
Беше й безкрайно благодарен.
Откакто стана ясно, че чакат решението на Вивиан Уестуд коя от двете кандидатури ще одобри, между Агата и Ортанс прехвърчаха искри. Почти не си говореха. Разминаваха се в апартамента, без да си продумат. Криеха си тетрадките, записките. Агата ставаше рано, ходеше на лекции, престана да излиза вечер. Започна да учи и в жилището цареше необичайно спокойствие. Ортанс беше доволна. Можеше да учи и без тапи в ушите, напредъкът беше огромен.
Една вечер Агата донесе китайска храна и предложи на Ортанс да вечерят заедно. Ортанс се усъмни.
- Първо ти опитай... - заяви тя.
Агата прихна неудържимо като малко дете, хвана се за корема и се затъркаля по канапето.
- Наистина ли мислиш, че бих те отровила?
- От теб всичко може да се очаква! - изръмжа Ортанс, която осъзнаваше, че малко преиграва, обаче имаше едно наум.
- Слушай. Ако смяташ, че ще ти е по-спокойно, първо аз ще ям, после ти... Ама наистина ми нямаш вяра...
- Никак ти нямам вяра, ако държиш да го чуеш.
Седнаха на пода, застлан с дълговлакнест килим, и вечеряха, без Агата да катурне или разлее нищо. Не прекали с пиенето. После разтреби. Подреди. Върна се и седна по турски на килима.
- Да знаеш, и аз се притеснявам също като теб.
- Аз не се притеснявам - възрази Ортанс. - Спокойна съм. Мен ще ме вземат на стажа. Надявам се да посрещнеш решението спортсменски!
- Утре вечер има сбирка в „Куку“. Ще дойде цялото френско училище, нали си чувала за „Есмод“...
Нюйоркските „Сейнт Мартинс“ или „Парсънс Скул“ не бяха единствените модни училища, в Париж имаше „Есмод“. Ортанс не се записа да учи там, защото искаше да се махне от Париж и от майка си. Ванина Весперини, Фифи Шашнил, Франк Сорбие и Ка-трин Маландрино бяха завършили именно това училище. Ако допреди пет години говореха само и единствено за Лондон, сега Париж беше станал отново център на планетата мода. С една чисто френска специалност: конструиране. В „Есмод“ се учеха да моделират материите, да изпилват кройката. Изключително ценно майсторство, което Ортанс на всяка цена желаеше да изучи. Тя се поколеба.
- Твоите приятели ще дойдат ли?
Агата направи красноречива гримаса „няма как“.
- Ама хич не са стока! Ужасни свине...
- Те са симпатични, ако искаш да знаеш!
- Симпатични? - Ортанс се изсмя.
- Понякога ми помагат, насърчават ме, окриляват ме...
- Щеше да се разчуе, ако бяха крилати свине! Нямаше да си тъ-трят задниците в калта, щяха да летят! А като ги гледам, много се съмнявам, че ще могат да се отлепят от земята!
Най-накрая се съгласи да отиде на сбирката заедно с Агата.
Взеха такси. Адресът, който Агата даде на шофьора, не беше на заведението.
- Нали нямаш нищо против първо да отидем при тях?
- При тях ли? - извика Ортанс. - Кракът ми няма да стъпи при тези господа!
- Моля те - настоя Агата. - Ако сме двете, няма да ме е толкова шубе... Изпитвам ужас, когато съм сама.
Тя действително изглеждаше притеснена.
Ортанс се съгласи да се качи, но се ядоса.
Седнаха в хола. Обстановката беше отвратителна. Всичко лъщеше и бляскаше: мрамори, златни обкови, свещници, завеси с позлатени пискюли, тънкокраки фотьойли със съмнителен стил и вкус, огромни фотьойли. Петима мъже в черно, паркирали тлъстите си свински задници на тях. Не й хареса, когато станаха и се доближиха до нея. Още по не й хареса, когато Агата излезе, за да отиде до тоалетната.
- И сега кво... Не сме вече толкова нахакани, а? Така ли ми се струва, Карлос, или хлапачката май напълни гащите? - попита един от тях, дребен здравеняк.