Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
„Без карта изобщо няма смисъл да почваме — ще се изгубим“ — обречено помислих аз. Добре, началото беше поставено. Сега трябва да се върна при приятелите си и заедно да решим какво да правим с всичко това.
Огледах се.
„Хей, а как ще се върна сега? Отново през стаята с куклите?“
„Не е задължително. Направи пет крачки назад.“
„Защо?“
„Ако искаш да се върнеш в твоя свят, тогава изпълнявай.“
Покорно направих пет крачки назад.
„Сега две крачки наляво.“
Едва направих втората крачка и подът под краката ми изчезна. Пропаднах в тъмното.
Събудих се вече в леглото си. Чувствах се така, сякаш бях спал поне десет часа. Направо пренаситен от сън. Какво пък, сега бях започнал да разбирам целия процес на работа на Коридора на съдбата и всичко ми изглеждаше съвсем логично, нали докато се разхождах из световете, тялото ми спокойно си почиваше в пространствения джоб.
Протегнах се и едва сега видях на възглавницата до главата си плюшената кукла.
— Ъ-ъ… Плюшения? Какво правиш тук?
Куклата обърна лице към мен и ми намигна с две от трите си очи.
— Благодаря ти, че ме върна — казах доволно. — Изчакай тук, за да не изплашиш хората в къщата. Имам една идея…
Още когато проверявах действието на ключа във вратата на библиотеката, в главата ми се зароди гениална мисъл — дали не е възможно да опитам да заблудя магията! Разбира се, щеше да се наложи да поема известен риск, защото измерението на библиотеката можеше да се възпротиви на такова нагло обръщение към себе си, и дори не можех да си представя какви ще бъдат последствията.
Без да се замислям много, реших да проверя идеята си на практика. Надникнах в коридора и след като се уверих, че всички още спят, се промъкнах до едно малко складче, което използвахме за съхранение на хранителни продукти. Всъщност освен няколко кутии с месни консерви и няколко опаковки вода друго нямаше. Месото консервирахме със специални заклинания, поддържащи храната в перфектно състояние, при подходяща температура. Започнахме да консервираме някои особено вкусни блюда от заведението на Гръм веднага след като прочетохме в справочника съответните заклинания. След като разопаковах едно такова блюдо, пирожки с много вкусен пълнеж, аз се заех да изнасям всички запаси от килера, за да не пропаднат напразно. След това, продължавайки да лапам с апетит, пъхнах ключа в ключалката и отворих вратата.
„Работи!“ — помислих с възхищение. Това дори не беше висша магия, а нещо много повече. Не преставах да се възхищавам на всичко, свързано с Коридора на съдбата. Е, сега оставаше да проверя идеята си.
Мислено си пожелах успех, после хванах вратата и я извадих от пантите. За голяма моя радост библиотеката не се изпари, а си остана на място! Облегнах вратата на стената и извадих ключа от ключалката, без нито за миг да откъсвам поглед от отвора. Всичко си остана както си беше!
Остана още малко. Върнах се обратно до вратата на моята стая и опитах да отворя проход към библиотеката с помощта на ключа. Получи се!
Затворих вратата, върнах се до отвора, който доскоро водеше към килера, и надникнах в библиотеката. Изглежда номерът ми сработи — през килера успях да направя постоянен портал към измерението на библиотеката. Оказа се съвсем просто, както и повечето гениални неща. Сега оставаше да измисля как да предпазя огромното помещение от нежелани посетители. По-специално, изобщо не ми се искаше да допускам тук третокурсниците или нисшите вампири. Новите знания щях да споделя само с приятелите си.
Но как да скрия отвора без използването на магия? Третокурсниците ще разпознаят всяка създадена от мен илюзия, но пък и вратата не можех да върна. Какво да правя? Момент! За какво изобщо си мислех? Та нали цялата къща беше една голяма илюзия, при това допълнително натъпкана с множество полезни помощни заклинания! В това число и охранителни, ограничаващи достъпа до нашите стаи. Просто трябваше да се настроя към къщата, както го направих в стаята си, и да създам поредната илюзия. Практиката показваше, че създадените в къщата илюзии изглеждаха достатъчно естествено дори и през „пелената“, следователно бяха на такова високо ниво, че можеха да скрият отвора и от третокурсниците. Между другото, по думите на Кейтен, само той и аз имахме пълен достъп до системите за сигурност на Прокълнатата къща и до създаването на илюзии. За съжаление не можехме да правим илюзии с такава сложност, че да изглеждат истински дори при допир.
След като се огледах и се уверих, че никой не може да види моите действия, аз легнах на пода и започнах да успокоявам дишането и мислите си. След известно време пред вътрешния ми поглед си появи коридора и отвора, водещ към библиотеката. Концентрирах се и съвсем подробно си представих как на мястото на вратата се появява масивна стена. Разбира се, отваряйки очи, аз се уверих, че илюзията се е появила на правилното място.