Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
— Да чуем сега каква е целта на пратеничеството ви, господине! — подкани го баща ми, по чието напрегнато лице и нервно потрепващи ръце личеше, че намира подобно предисловие за твърде длъжко.
— Към това и пристъпвам — увери го господин Дьо Л. — Както знаете, нашите съсредоточават сили в Гурдон под предводителството на господата Дьо Ларошфуко и Дьо Дюра. Не бих могъл да кажа точния им брой, но трябва да са вече няколко хиляди и се предвижда да се присъединят към армията на принц Дьо Конде в Орлеан. Господин Дьо Дюра е човек военен, командувал е Гиенския легион. Франсоа дьо Ларошфуко също е доказал достойнствата си. Принцът обаче е на мнение, че господин баронът на Мепеш, който има зад гърба си тъй доблестна и толкова дълга служба в армията, би могъл да окаже голяма подкрепа на двамината ни предводители както с храбростта си, така и със своя опит.
По изражението на баща ми разбрах, че това предложение ни най-малко не го изненадва, че всъщност го е очаквал, и че никак не му е по душа.
— Доколкото ми е известно, господине — рече той с донейде хладна учтивост, — вие сте приближен на Видам дьо Шартр и сте го придружавали в Англия, когато е преговарял с кралица Елизабет от името на принц Дьо Конде и адмирал Дьо Колини по условията на договора от Хамптън Корт96.
— Така е — потвърди господин Дьо Л. и въпреки непринудените му маниери, гласът му издаде дълбоко смущение.
— Говори се, че като възнаграждение за помощта й за хугенотите кралица Елизабет поискала да й бъде предаден Хавър в залог, който щяла да върне на Франция след войната, но единствено в замяна на Кале.
Смущението на господин Дьо Л. изглежда се засили, защото ми се видя, че взе дори да пребледнява.
— Но вий не може да не знаете, господин барон — прекъсва го той с леко променен глас, — че според клаузите на договора от Като-Камбрези Франция се задължава и бездруго да върне Кале на Англия през 1567 година…
— Или оттогава да го задържи окончателно, като изплати на Англия репарации в размер на петстотин хиляди екю. Та има ли френски крал, независимо кой ще седи на престола по това време, който да не предпочете току-що изтъкнатата от мен възможност пред упоменатото от вас разрешение?
— Не може и съмнение да има, че след края на войната принц Дьо Конде ще вземе именно такова решение!
— Но той не ще може да стори това! — буйно викна баща ми и с неузнаваемо от вълнение лице стана, заобиколи креслото си и като стисна здраво с две ръце облегалката, продължи с гняв и болка: — Не, не ще може вече да го стори, щом веднъж е оставил Хавър в залог на кралица Елизабет! Нима си въобразявате, че тя ще ни го преотстъпи за някаква парична сума, когато едничката цел на помощта, която ни оказва, е да си възвърне Кале!
След това си гневно избухване той отново седна, цял треперещ от негодувание, и макар Совтер да бе останал все тъй неподвижен, ясно виждах по лицето му, че напълно споделя чувствата на побратима си, породени от подобен жалък пазарлък.
След доста проточило се мълчание господин Дьо Л. взе отново думата, но вече с глух, безизразен глас, макар и не без достолепие, което, изглежда, все пак направи впечатление на баща ми:
— Мисля, господин барон, че когато принц Дьо Конде и адмирал Дьо Колини са подписали договора в Хамптън Корт, те просто не са си дали ясна сметка колко сериозно застрашават бъдещето на Кале. Навярно са мислели, че могат винаги да се позоват на правото си да откупят града. Да бързат ги заставиха и обстоятелствата. В цялото кралство нашите бяха подложени на безмилостни гонения и гнет. Но принцът и адмиралът несъмнено биха се почувствали люде низки и жалки, ако и през ум дори им е минало да накърнят целостта на кралството!
— И въпреки това го ипотекираха! — намеси се Совтер. — Франция чака цели двеста и десет години, за да си върне Кале от англичаните и само бог знае колко кръв и сълзи й коства подобно начинание! Попитайте за това барона на Мепеш. Той беше там! А ето че сега само с няколко, драсвания на перото принцът и адмиралът загубиха града. И защо? Заради подкрепление от шест хиляди английски войници, три хиляди, от които трябва на всичко отгоре да завземат Хавър! И заради помощ от сто хиляди крони! Каква жалка контрибуция в сравнение с онова, което получава кралица Елизабет! Част от кралство Франция, при това далеч не от най-незначителните!
След този бурен изблик отново последва продължително мълчание, нарушено от господин Дьо Л., който изтежко подхвана:
— Макар и да бях там, господа, аз не участвах в преговорите в Хамптън Корт. Съгласен съм, че крайната нужда, заставила ни да подпишем този договор, позволи на английската кралица да ни постави натясно, че поетите от нас задължения са изключително неприятни и че, с една дума, сключихме твърде неизгодна сделка. В крайна сметка обаче един договор не е нищо повече от договор… Конде и Колини са притиснати до стената. И нима ще им откажете подкрепата си, господин барон Дьо Сиорак, когато става дума ни повече, ни по-малко, за оцеляването на истинната вяра във Франция?
96
Още с пламването на религиозните войни двете враждуващи партии търсят помощ от чужбина — католиците от Испания, а протестантите от Англия. — Б.пр.