Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
И тъй като не можеше да стои, без да прави нищо, започна да обмисля една идея и точно тогава от небето се стрелна падаща звезда и изписа огнена траектория в небето.
Погледни религиозната страна на нещата, Кармайн. Помисли за всички тринайсет момичета, върни се чак до Розита Есперанца, първата отвлечена… Десет от тях бяха католички. Рейчъл Симпсън беше дъщеря на епископален свещеник. Франсин Мърей и Маргрета Бюли бяха от баптистки семейства. Но никое от момичетата от протестантска вяра не беше от „бяла“ църква. Тогава защо да не прибавим католицизма към черното протестантство? Какво ти говори това, Кармайн? Бял фанатик протестант, това ти говори. Забравихме за превеса на момичетата католички, сигурно защото ни се стори, че с Франсин и Маргрета Призраците смениха посоката. Повече от седемдесет и пет процента от тях са католички, плюс дъщеря на черен протестантски пастор, дете от смесен брак и Маргрета. Маргрета не се вписваше в никакви схеми. Дали сме пропуснали нещо за семейство Бюли?
Забрави за студа и нямаше търпение да настъпи утрото, което да го освободи от това безсмислено и безрезултатно дежурство и да му позволи да отиде да се види с господин Бюли.
От радиостанцията му се чу кратък тих звук, знак, че към колата му се приближава полицай. Погледна си часовника и видя, че е пет сутринта, прекалено късно да се случи нещо, ако е планирано нощно отвличане. Едно беше сигурно, двамата Понсонби спяха.
Патрик се мушна на седалката до него и ухилен му подаде един термос.
— Най-доброто от „Малволио“. Висях над главата на Луиджи, докато не свари прясно кафе. А поничките със стафиди са току-що направени.
— Патси, обичам те.
Дъвкаха и пиха мълчаливо пет минути, после Кармайн разказа на братовчед си новата си хипотеза. За негово разочарование тя не хареса на Патрик.
— Проблемът е, че толкова отдавна работиш по този случай, че си изчерпал всички вероятни версии и сега започваш да обмисляш невероятните.
— Със сигурност има религиозен елемент и освен това е свързан с расата!
— Съгласен съм, но не религията интересува Призраците, а че богобоязливите семейства отглеждат точно такива момичета, каквито те търсят.
— Семейство Бюли крият нещо, няма начин да не е така — каза Кармайн. — Маргрета не се вписва в схемата.
— Не се вписва — започна търпеливо Патрик, — защото хипотезата ти е откачена. Върни се към основните неща! Щом смяташ Призраците преди всичко за изнасилвачи, а после за убийци, тогава не би трябвало да търсиш религиозен фанатик, от какъвто и да е цвят и изповедание, включително и от нехристиянските вероизповедания. Ти търсиш мъж или двама мъже, които мразят всички жени, но някои повече от другите. Призраците мразят комбинацията от неща, които знаем — непорочност, младост, различен цвят на кожата, красиво лице и други неща, за които още не знаем. Никоя от тях не е бяла и никоя следваща няма да бъде, усещам го. Най-вероятно жертвата ще бъде от латински произход и католичка. Заради възпитанието си тези деца са по-наивни от връстниците си, държат ги много строго и много ги обичат. Но ти знаеш това, Кармайн! Семействата не са нови имигранти, а според мен религиозен фанатик би се целил в новопристигнали. Ще иска да намали притока, да се разчуе, че ако дойдеш в Америка, децата ти ще бъдат изнасилени и убити. Според мен отговорът е в класовия конфликт.
— Въпреки това ще се видя с господин Бюли — заинати се Кармайн.
— Щом така смяташ. Но тя не се вписва, защото схемата, която чертаеш, я има само в твоя мозък. Станал си жертва на умората от битката.
Млъкнаха. Само още три часа и дежурството му свършваше.
Малко преди седем сутринта радиостанцията в колата издаде друг звук, който казваше: изтегляй се незабелязано и отивай в базата, защото е отвлечено друго момиче.
Базата на Кармайн беше мотела „Майор Минор“, където с Патрик помолиха да ползват телефона. Самият майор беше на рецепцията и изгаряше от любопитство какво се е случило. Всичките му стаи бяха ангажирани от полицаи от Холоуман срещу сума, която както те, така и той, знаеха, че е огромна, особено след като никой не ги ползваше. Знакът „Няма свободни места“ беше прикритие за паркираните коли — собственикът никога нямаше да го закачи, ако не беше истина.