Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
Зачек започна да се опомня, но Борис го сграбчи за меката кожена яка и заби лицето му в кървавото петно.
— Какво виждаш там, Зачек, а? Кажи ми, задник такъв.
— Борис го дръпна назад и превключи на английски с безукорен, изискан акцент. — Я виж ти, Зачек, стари мой приятелю, скъпарското ти палто за пет хиляди долара е цялото опръскано в кръв. О, и тези лъскави обувки. Каква марка са? „Джон Лоб“ ли каза?
Зачек не можа да измисли нищо друго, освен да се опита да го ритне с пълните си с метал токове, но Карпов ловко му се измъкна.
— А, не. — Той го плесна яко по тила. — Май имаш нужда от уроци по добро поведение.
Зачек спря да се дърпа и започна да изтрива кръвта от лицето си. Горната му устна беше разбита, а отокът над дясното му око беше поморавял. Борис го разтърси така, че зъбите му изтракаха.
— Има ли още от другарчетата ти от СВР наоколо?
Зачек поклати глава.
— Отговаряй, когато те питам! — нареди му Карпов.
— Само… тримата бяхме.
— Какво, реши, че за старец като мен не ти трябват повече хора, така ли, задник такъв? Не клати глава, знам точно какво минава през птичия ти мозък.
— Ти… много грешиш. Ох, мамка му. — От носа му изхвърча парче съсирена кръв и се пльосна по средата на окървавеното петно.
— Хайде, задник такъв, кажи ми къде бъркам. — Той натика дулото на пистолета в мекото под брадичката на Зачек.
— Но ако не ми хареса отговорът ти — бум!
— Трябва… да седна. — На Зачек не му стигаше въздух. Под размазаната кръв кожата му изглеждаше сива.
Борис го повлече към другия край на уличката и купчина щайги с прясно набрани портокали. Зачек с благодарност се стовари отгоре им и се сви, като покри с ръце главата си, сякаш очакваше Борис да започне да го млати по нея.
От тази страна движението беше по-слабо, но имаше повече пешеходци. За щастие беше час пик. Всички бързаха да се приберат, потънали в мисли, и дори не поглеждаха към уличката. И все пак Борис не искаше да се задържа тук по-дълго от необходимото.
— Стегни се, Зачек, и ми кажи каквото имаш да ми казваш.
Зачек потрепери и се уви по-плътно с изцапаното кашмирено палто.
— Смяташ, че ние сме ви устроили засадата с онази жена.
— Не се прави, че не знаеш коя беше.
— Всъщност не знам. — Пепелявосивото лице на Зачек изглеждаше като бойно поле. Беше останал без сили. — Не съм те преследвал. И не съм ти устройвал засада. Това се опитвах да ти кажа преди в тълпата.
Борис си спомни, че Зачек му извика нещо, но заради шума от зяпачите и полицейските сирени не го беше чул.
— Нещо не ми се връзва — каза му той. — Имаш точно десет секунди да се поправиш.
Зачек потръпна.
— Берия ме изпрати да държа под око Черкезов.
Кръвта се дръпна от лицето на Карпов.
— Виктор е тук?
Зачек кимна.
— Не знаех, че си в Мюнхен, докато не те видях на улицата. Повярвай ми, и аз бях напълно ошашавен, че те виждам.
— Не ти вярвам — отвърна Борис.
— И сега какво да правя? — сви рамене Зачек.
— Дай ми причина.
На Зачек му потече кръв от носа и той наведе назад глава.
— Мога да ти уредя среща в джамията.
— Говори.
— Просто ей така? — Зачек затвори очи. — Няма да стане. Искам да ми дадеш дума, че ще остана жив.
Борис следеше езика на тялото му — сигурен начин, както беше открил, да разбереш дали някой лъже.
— Единственият начин да напуснеш това място жив е като станеш моите очи и уши в СВР.
— Искаш да шпионирам Берия? Ако разбере, ще ме убие.
— Направи така, че да не разбере — сви рамене Борис. — Не би трябвало да представлява трудност за такъв умен задник като теб.
— Не го познаваш — кисело каза Зачек.
— Но си имам теб — ухили се Борис.
Зачек го погледна и облиза посинелите си подути устни. Дясното му око почти се беше затворило. Борис скръсти ръце пред яките си гърди.
— Очевидно, задник такъв, имаме нужда един от друг.
Зачек подпря чело на тухлената стена.
— Ще ти бъда благодарен, ако спреш да ме наричаш така.
— А аз ще ти бъда благодарен, ако получа малко отговори. Съгласен ли си?
Зачек си пое въздух на пресекулки.
— Явно все пак ще ми станеш учител.
— Ако не си устроил ти засадата, кой тогава? — изсумтя Борис.