Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

— Може и да сте права — любезно се съгласи Джерард. — Аз обаче имам сериозни подозрения, че Чарлс е знаел за убийството на баща си и може би през онази нощ е споделил със съпруга ви. Чарлс е от този тип младежи. А според мен съпругът ви е от онзи тип хора, които биха си замълчали и оттогава насетне биха се стремили да го отбягват. Не смятате ли?

Ан си помисли, че това би могло да обясни много неща.

Ала така Гай би се превърнал в нещо като съучастник. Джерард сякаш искаше да го изкара съучастник.

— Убедена съм, че съпругът ми не би изтърпял Чарлс дори дотолкова — твърдо отсече тя. — В случай, че Чарлс му е разказал нещо подобно.

— Много добър аргумент. И все пак… — Джерард замълча двусмислено, сякаш бе загубил нишката на собствените си забавени разсъждения.

Беше й противно да гледа олисялото му, покрито с лунички теме, затова впери поглед в керамичната кутия за цигари върху малката масичка и накрая посегна за цигара.

— Дали съпругът ви подозира някого за убийството на жена си, мисис Хейнс?

Ан предизвикателно издуха дима от цигарата.

— Определено смятам, че не…

— Знаете ли, ако онази нощ във влака е навлязъл в темата за убийствата, Чарлс я е разисквал изчерпателно. А ако съпругът ви е имал някаква причина да смята, че животът на жена му е застрашен, и го е споменал пред Чарлс… ами в такъв случай ги свързва някаква обща тайна, дори обща опасност. Това е само предположение — побърза да добави той, — ала когато се води разследване, винаги трябва да се градят предположения.

— Убедена съм, че съпругът ми не би могъл да спомене нищо свързано с евентуална опасност за живота й. Когато му съобщиха, бяхме заедно в Мексико Сити, бяхме заедно и в дните преди това в Ню Йорк.

— А през март тази година? — попита със същия равен глас Джерард. Пресегна се да вземе празната чаша и я подаде на Ан да му я напълни с уиски.

Ан застана гърбом към него до барчето; припомни си март, когато е бил убит бащата на Чарлс, припомни си колко нервен беше Гай тогава. През февруари или през март се би с онзи? Дали не се е бил с Чарлс Бруно?

— Допускате ли, че съпругът ви може да се е срещал с Чарлс сегиз-тогиз приблизително по онова време, без вие да го знаете?

Тя си помисли, че това, разбира се, би могло да обясни нещата: Гай е знаел за намерението на Чарлс да убие баща си и се е опитал да го възпре, бил се е с него в някакъв бар.

— Може и да се е срещал — неуверено промълви тя. — Не зная.

— Как ви се струваше мъжът ви в този период, мисис Хейнс? Можете ли да си спомните?

— Беше нервен. Мисля, че зная причините.

— Какви причини?

— Работата му… — Някак си не можеше да си позволи да каже нещо повече за Гай. Чувствуваше, че Джерард ще вложи всичко, което казва, в мъгливата представа, която градеше и в която се силеше да напъха и Гай. Замълча, но и Джерард мълчеше, сякаш се надпреварваше с нея кой ще наруши мълчанието пръв. Накрая той загаси пурата и рече:

— В случай, че се сетите нещо за Чарлс през онзи период, нали непременно ще ми се обадите? Денем и нощем, по всяко време. Винаги има човек на телефона. — Написа някакво име на визитната си картичка и я подаде на Ан.