Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
Още смях. Един от пътниците попита:
— А какво е „тринкгелд“?
— Пари за пиене, естествено. Нали ви казах, жадна работа е флигорната. Добре, да продължаваме нататък. Следваща спирка: поклонническата църква „Свети Вартоломей“.
Пътуването продължи общо взето в мълчание, само електрическият мотор на лодката тихо бръмчеше. Носеха се по водата, сякаш увиснали в мъглата, а вълните се плискаха от двете им страни. Въздухът беше съвършено спокоен, но достатъчно студен, за да виждат дъха си.
Сутринта станаха рано, в шест часа, и хапнаха лека закуска, след което се заловиха отново за работа. Преди да си легнат снощи, Реми пусна три въпроса на няколко бивши колеги и познати: Какви съкровища е имало в Делфи по време на нападението на Ксеркс? Къде се намират в момента тези съкровища? Съществуват ли сведения, че Ксеркс е отмъкнал делфийско или атинско съкровище?
В кутията я чакаха половин дузина отговори, повечето от които само отваряха врати за нови въпроси и предположения.
— Още няма отговор от Евелин обаче — каза тя, докато преглеждаше пощата.
— Припомни ми, моля, коя Евелин?
— Евелин Торес. От „Бъркли“. Допреди шест месеца беше помощник-уредник в Археологическия музей на Делфи. Никой не познава мястото по-добре от нея.
— Ясно. Ще се свърже с нас, убеден съм — Сам щракна няколко снимки, после пак се обърна и видя, че Реми гледа втренчено айфона си със сключени вежди. — Какво има?
— Чудех се дали Холков пак ще изникне отнякъде и ми мина нещо през главата. Колко пъти се е появявал досега?
Сам се замисли за момент.
— Ако не броим Покомоук… в Ръм Кей, замъка Иф и Елба. Три пъти.
— Но не в Украйна, Монако и тук.
— Чукай на дърво!
— Не разчитай на това.
— Какво трябва да значи това?
— Не съм сигурна, но ако паметта не ме лъже, между Украйна, Монако и това място има три обши неща.
— Да?
— Не използвах айфона си на тези места; там разчитахме на „Иридиума“. Тук също не го бях включвала до снощи… не, грешка. Проверих си пощата при кацането ни в Залцбург.
— Сигурна ли си?
— Съвсем. Може ли да са ни сложили бръмбар?
— Технически да, но кога? Ти никога не изпускаш айфона от поглед.
— Веднъж го оставих. В квартирата, когато ходихме да вадим подводницата.
— По дяволите! А в другите случаи — в Ръм Кей, при замъка Иф и Елба, просто го включваше или се свързваше с Интернет?
Айфонът можеше да се свързва с Интернет по два начина: с вградена мрежа или с местната безжична мрежа.
— И двете.
— Холков може да е поставил транспондер. Всеки път, когато го включиш или влезеш в Интернет, чипът се свързва с GPS-а на айфона и изпраща сигнал на Холков: „Тук съм“.
Реми издиша тежко и стисна зъби.
— Мислиш ли, че са… — тя понечи да се завърти, но Сам я спря.
— Ще се огледаме на слизане. Кога го включи за последно? В хотела?
— Да.
— Не забелязах някой да ни следи сутринта.
— И аз, но в тези тълпи не можеш да си сигурен.
— За съжаление, Шьонау не е толкова голям. С половин дузина мъже спокойно може да са ни забелязали от разстояние и да са видели как се качваме на корабчето.
— Какво ще правим?
— Всичко по реда си. Ще преместим загадките и информацията, свързана с тях, в папката за изгаряне — каза той, като вече го правеше. — Не можем да рискуваме Холков да ги докопа.
Както повечето лични вещи и домашни уреди, Сам си беше поиграл и с айфоните и беше добавил различни приложения, включително програма за бързо изтриване. Всеки опит папката да се отвори без необходимата парола щеше да доведе до незабавното й изтриване.
След като и Реми премести файловете си, той каза:
— Сега ще се надяваме на чудо.
— Какво по-точно?
— Да се окаже, че грешиш. Лошото е, че това не се случва често. Дай да ти видя айфона.
Тя му го подаде, той извади швейцарското си ножче и се залови за работа.
Навел глава над разглобения апарат, Сам измърмори:
— Хванах ли те!
— Намери ли нещо?
Той извади с пинсетите на ножчето малък розов чип от вътрешността на айфона. Два едножилни проводника водеха към батерията.
— Ето го виновника! — каза той.
Добрата новина беше, че бръмбарът предава само при включен апарат и няма да сигнализира на Холков, че са го открили. Сам откачи проводниците, пусна чипа в джоба на ризата си и се зае да сглобява айфона.