Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
След двайсетина минути мъглата се стопи под топлите слънчеви лъчи и синьото небе се показа над тях. Корабчето зави покрай полуостров Хиршау. Пред погледа им се появиха червените куполи на църквата „Свети Вартоломей“ и гранитът на планините зад тях.
Поклонническата църква се издигаше на просторна ливада, която започваше от брега и стигаше до гората. На брега имаше два кея — един за туристическите корабчета, и друг, по-близо до църквата — хангар за лодки, вероятно за персонала. Зад църквата се виждаше мрежа от пътечки, водещи към дузина грубо издялани дървени постройки с различна големина.
Капитанът направи кръгче, за да изчака пътниците от другото корабче да слязат, след това насочи кораба към кея. Един член на екипажа скочи, върза въжетата на носа и кърмата и вдигна предпазния парапет на стълбата.
Оглеждайки се за познати лица, Сам и Реми слязоха на кея, като не пропуснаха да оставят своята лепта „тринкгелд“ в чашата.
— Никого не виждам — измърмори Сам и подаде ръка на Реми. — А ти?
— Аз също.
Корабчето им беше второто за тази сутрин. Повечето туристи още се мотаеха около кея и магазина за сувенири, снимаха и разучаваха картите. Сам и Реми се разходиха покрай перилата на кея, за да огледат тълпата, преди да се е разпръснала. Неколцина екскурзоводи започнаха беседите си като се надвикваха с бъбрещото множество.
— Построена през дванайсети век, църквата е посветена на свети Вартоломей, смятан някога за закрилник на алпийските фермери и доячките…
— … видите, че вътрешният план на църквата е заимстван от Залцбургската катедрала, а външният вид е изпълнение на прочутия залцбургски майстор Йозеф Шмид…
— … до 1803 г. ловната хижа в съседство с параклиса била частен имот на фюрст-пропстите на Берхтесгаден, последният от които…
— … след присъединяването на Берхтесгаден към Бавария хижата се превърнала в любимо място на…
Сам и Реми приключиха с обиколката, без да видят познати лица. Междувременно се зададоха още две корабчета.
— Можем да изчакаме да видим пътниците в тях — предложи Сам, — или да се слеем с тълпата и да потърсим улики.
— Не си падам по чакането.
— И аз. Да тръгваме!
Влязоха в магазина за сувенири. Купиха два пуловера — един бледожълт и един тъмносин, после и две шапки и се запътиха към тоалетните да се преоблекат. Ако Холков и хората му ги бяха наблюдавали от кея в Шьонау, тази елементарна маскировка щеше да им помогне да останат незабелязани в тълпата, която вече наброяваше около двеста души.
— Готова ли си?
— По-готова няма накъде — отвърна Реми и прибра кестенявата си коса в шапката.
Изминаха около двайсетина минути в разходки по малкото площадче на кея и снимане на планините наоколо. Внезапно Реми възкликна:
— Хванах го!
— Къде? — попита Сам, без да се обръща.
— В корабчето, което обикаля в кръг и чака място на кея, на десния борд, четвъртият прозорец отпред назад.
Сам насочи фотоапарата си натам, увеличи образа и щракна няколко кадъра.
— Да, това е Холков. Преброих още трима. Чакай тук! Той смъкна шапката ниско над очите си и се върна към кея.
— Ей, почакай малко! — извика той към момчето, което тъкмо се канеше да отвърже корабчето. — Забравих тринкгелда — каза Сам и показа банкнота от десет евро.
— Разбира се, сър, заповядайте!
Сам скочи на борда и пусна банкнотата и бръмбара от айфона на Реми в чашата, после се върна обратно.
Докато се преобличаха в тоалетната, той бе успял да свърже чипа към батерия от часовник. Знаеше, че малката хитрост ще поработи едва трийсетина минути, но се надяваше това да е достатъчно. Сам се върна доволен при Реми.
— Мислиш ли, че ще се получи? — попита тя.
— Със сигурност! Те няма да имат друг избор, освен да последват сигнала. Въпросът е как ще го направят.
Сам и Реми поеха към църквата по широка пътека, покрита с бял чакъл. Заобикаляха ги пълчища туристи — някои в групи с екскурзоводи, а други на самостоятелна обиколка. В този момент Холков и хората му тъкмо слизаха от корабчето.
— Мислиш ли, че са въоръжени?
— Обзалагам се!
— Може да се обърнем към охраната, ако има такава.
— Не бих изпратил никого при Холков. Кой знае на какво е способен? Освен това в момента сме една крачка пред него. Няма смисъл да пропиляваме шанса си. Да свършваме, за каквото сме дошли, и да се махаме.