Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Някои от нас вече са идвали тук преди двайсетина години. — Той кимна към шепата ветерани. — Тогава мислехме, че задачата ни е по-проста: да помогнем на нашите съюзници и да прогоним завоевателите. Сега познаваме нещата по-добре.
Всички закимаха в знак на съгласие.
— Какъвто и да е планът на тези създания, той е нещо повече от обикновено завоюване на територии и нападения за плячка. Преди двайсет години те се изправиха срещу малкия град в края на този континент Ирабек и оттогава всяка земя, завладяна от тях, изчезва зад завеса от смърт и пожарища. Нямаме никакво съобщение от местата, завоювани от тях. Онези от нас, които се срещнаха лице в лице с противника при стените на Хамса, имат представа какво са те всъщност. На пръв поглед настъпателната вълна се води от наемнически отряди, за каквито ще се представяме и ние, но зад тях вървят змиехора, които яздят коне, високи по пет метра.
Ерик примигна. Най-големият боен кон, който бе виждал в кавалерията на барон Ото, беше висок доста под три метра. Беше чувал, че има и по-големи, използувани от Кралските бронерицари, но чак петметрови?
— Не можахме да видим тези създания — продължи Калис, — но получихме достоверни доклади. А след тях вървят жреците им. — Разбрахме, че някои хора биват издигани на високи постове във военните отряди. Но всички те доброволно служат на онези, които искат да завладеят тази земя. Задачата ни не е сложна. Трябва да се промъкнем по-близо до сърцето на тази армия и да открием възможно повече неща. После, след като сме научили всичко възможно, ще се измъкнем към Града на Змийската река и оттам у дома, така че принц Николас да може да се подготви за предстоящото нахлуване.
— Значи това е всичко, което трябва да направим, и след това се прибираме у дома, така ли? — попита Ру.
Разнесе се смях. Ерик усети, че и той не може да се сдържи. Ру се мъчеше да изглежда сериозен, но след малко и той се захили.
Калис изчака малко, после отново вдигна ръка за тишина.
— Мнозина няма да се завърнат. Но онези, които успеят, ще са спечелили свободата си и благодарността на краля. И ако успеем да разгромим тези смъртоносни змии, ще можете да живеете както си искате. Сега се облечете и се въоръжете. Предстои ни дълъг поход през пустинята.
Мъжете се нахвърлиха върху дрехите и оръжията като деца на подаръци по време на Средзимния празник и скоро се разнесоха забележки, закачки и обиди.
Ерик откри вехта, но годна за носене синя туника, над която надяна нагръдна броня, на която бе изобразена лъвска глава. Обикновен кръгъл щит, дълъг кинжал на пояса и добре изработен дълъг меч допълваха въоръжението му. Докато останалите ровичкаха и разхвърляха струпаните неща, в краката му се изтърколи островръх шлем с предпазител за носа. Той се наведе и го взе. Имаше и каишка за закрепване под брадата. Пробва го. Беше му по мярка.
Когато вече привършваха, Калис вдигна ръце и викна:
— Сега сте Пурпурните орли на Калис. Ако някой знае това прозвище, вие сте мъже от Островите на залеза. Онези, които са служили преди, могат да ви кажат какво трябва да се знае за Орлите, ако някой ви разпитва. Вие сте най-яростните бойци и не се плашите ни от човек, ни от дявол. Предния път ни разгромиха, но това беше преди много години и се съмнявам, че дори един на хиляда е оцелял от ония години и може да си спомни нещо. Така че оформете редиците — ние сме наемници, но не разпасана тълпа — и си проверете провизиите. Ще вървим нощем и ще спим през деня. И си вземете вода.
Слънцето залязваше. Фостър и дьо Лунвил подредиха хората по отряди. Калис се обърна на запад и ги поведе през пустинята.
Ерик никога не се бе чувствал така уморен и жаден. Болеше го вратът, но не можеше да намери сили да вдигне ръка и да го разтрие. Първата нощ мина относително леко. Въздухът за броени часове от горещ стана прохладен, а призори вече бе студено. Но това беше сух студ и жаждата започна. Както им бе наредено, те пийваха позволената от Фостър и дьо Лунвил глътка всеки час.
Пред изгрев-слънце им наредиха да направят лагер — вдигнаха бързо малките палатки, всяка за по шестима мъже, легнаха и веднага заспаха.
След няколко часа Ерик внезапно се събуди с чувството, че в гърдите му има въздух само колкото да оцелее. Пое дълбоко дъх и усети дробовете си сухи — усещането бе почти болезнено. Отвори очи и видя трептящия от топлината на твърдата спечена земя въздух. Мъжете около него също се размърдаха. Някои бяха решили да свалят палатките с надеждата, че горещината вън ще бъде по-поносима от тази, проникваща през брезента, но бързо се отказаха от намеренията си и отново потърсиха спасение под тъничкото укритие на плата. Сякаш прочел мислите им, Фостър викна, че ако някой бъде хванат да пие вода, ще бъде нашибан с камшици.