Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Почти бяха свършили, когато забелязаха, че корабът е спрял близо до дълъг пуст бряг, в подножието на стени от каменни ридове, високи трийсетина метра. Вълните на прибоя и пенещата се на места вода показваха, че наоколо е пълно с подводни скали, и Ерик беше впечатлен от лекотата, с която капитанът бе успял да направи опасната маневра.
— Сбор на палубата! — чу се отривиста команда. Ерик и Ру се спуснаха от мачтата и се строиха заедно с останалите. Дьо Лунвил изчака да дойде и последният и изкрещя:
— Тука слизаме, момци. Имате десет минути да си съберете нещата и да се строите пак. Лодките ще бъдат пуснати незабавно на вода. Няма да се мотаем. Никой няма да бъде забравен, така че не се подавайте на внезапни хрумвания като например да се мушнете в сандъците за въжетата.
Ерик беше убеден, че предупреждението е излишно. Разговорите, които беше водил с различни хора от командата, го караха да смята, че всеки от мъжете знае, че не може да избяга. Някои може би не вярваха, че всичко е така, както го обясняваше Калис, но думите на Накор, изглежда, бяха стигнали до всички и каквато и да беше истината, този отряд от отчаяни мъже щеше да се изправи лице в лице с нея.
На ръба на платото чакаха конници. Изкачването беше относително лесно, тъй като пред скалите беше пусната въжена стълба с дървени стъпала. Човек с недобро здраве сигурно би срещнал затруднения при дългото катерене, но след четири месеца служба на кораба, в някои отношения по-тежка и от упражненията в лагера, Ерик с лекота се изкачи с торба на гърба и с оръжията си.
На върха на скалите младият мъж видя приятен оазис с езерце, обградено от палми и друга зеленина. Зад оазиса се простираше пустинята.
— Богове! — възкликна той.
— Какво има? — попита Ру. Биго и другите също се изкачиха и погледнаха натам, където сочеше Ерик.
— Виждал съм Джал-Пур — каза Били Гудуин. — Но там е самата майчина нежност в сравнение с това.
Пясък и скали се простираха във всички посоки, докъдето стигаше погледът. Имаше само един цвят — унило сиво, нашарено с по-тъмните петна на скалите. Дори в този късен следобеден час топлината караше въздуха да трепти като чаршаф, проснат на въже. Внезапно Ерик усети, че е жаден.
— Не бих пожелал това на никого — каза Биго.
— Добре, момчета, стига сте зяпали — викна Фостър. — Има време. Даже ще ви омръзне. Строй се!
Строиха се пред дьо Лунвил. Той посочи група от шестима мъже, която включваше Джером и Джедоу Шати. Ерик ги познаваше и беше говорил с тях по време на дългото пътуване.
— Това е най-старата шесторка, която имам, — каза сержантът. — Те са тренирани три години. — После посочи Ерик и неговата група. — Това е най-новата ни група. Те са тренирани само няколко седмици.
Погледна Ерик и каза:
— Наблюдавайте ги. Правете това, което правят те. Ако изпаднете в беда, те ще ви помогнат. Ако се опитате да избягате, ще ви убият.
Без да каже нищо повече, се обърна, повика Фостър и нареди хората да се строят и да потеглят в походен строй.
Конниците поговориха малко с Калис, после потеглиха нанякъде. Наблизо имаше оставени големи вързопи, обвити грижливо и прикрепени към земята с колчета и въжета. Фостър нареди на десетина мъже да ги отворят и когато свършиха работата си, Ерик видя, че вътре има оръжия и брони.
Калис вдигна ръка и викна:
— Чуйте ме! Вие сте наемници, така че някои ще трябва да се облекат като парцаливци, а други като принцове. Не искам разправии кой какво да вземе. Оръжията са по-важни от хубавите дрешки. Оставете тук произведените в Кралството оръжия и вземете тези от вързопите…
— Да бяха ни казали да не ги мъкнем всичките тия железа нагоре по рида — прошепна Ру.
— Помнете, това е само маскарад — продължи Калис, — нищо повече. Нашата истинска цел не е плячката.
Мъжете се събраха по-нагъсто, защото Калис рядко се обръщаше към тях и те все още не знаеха какво точно им предстои.
— Помните какво ви беше казано — продължи той. — Сега ще узнаете и останалото. В древни времена е била създадена една раса, змиехората от Пантатия.
Всички слушаха мълчаливо и напрегнато, защото си даваха сметка, че животът им зависи от това да знаят колкото се може повече за предстоящите опасности.
— Тази раса има вярвания, толкова древни, колкото са и Войните на Хаоса. Смятат, че съдбата им е да управляват този свят и да унищожат всичко друго, което го обитава. — Като огледа продължително хората пред себе си, като че ли искаше да запомни лицата им, младоликият елф продължи: — Мисля, че разполагат с такива средства. Всъщност нашата задача е да разберем дали наистина е така.