Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Ру вече беше решил, че ще се върне в Крондор и ще се ожени за дъщерята на Хелмут Гриндъл. Всеки път, когато го повтаряше, Ерик избухваше в смях.
Дните минаваха. Мъжете се превръщаха във все по-добри професионалисти и ставаха все по-ловки в бойните изкуства. Разказите на оцелелите от последната експедиция войници и техният пример, мрачната им решимост да успеят, окуражаваха бившите затворници да постигат най-доброто в ученията. Още след като се качиха на кораба, постоянно се упражняваха с мечовете, а в спокойни и безветрени дни Калис ги занимаваше и със стрелба с лък. Избраното оръжие беше малък лък, използуван от джешандите — конниците в степите на Източните земи. В каютата си Калис имаше дълъг лък, но боравеше с лекота и с късото оръжие. Ру беше по-добър от Ерик, но и двамата не бяха между трийсетте най-добри стрелци. На тях Калис каза, че ще им бъдат дадени и мечове, но искаше всеки човек все пак да е достатъчно запознат с този вид оръжие.
Това, изглежда, беше основният момент в обучението. Дьо Лунвил и Фостър ги обучаваха в боравене с всякакво оръжие — от дългите бойни пики до острите къси ками. В един дневник отбелязваха качествата и недостатъците на всеки, но никой не бе отстраняван от ученията, дори и в часовете, когато бе показал, че не може да се справя добре. Това, което бе започнато в лагера край Крондор, продължи на борда на кораба. Всеки ден Ерик прекарваше половин вахта, за да се обучава с меч, копие или лък, с нож, с бокс или просто с голи ръце, и всеки ден от него очакваха по-добри резултати.
За Ерик часовете с Шо Пи и Накор станаха най-важният период през деня, другите също като че ли се наслаждаваха на тези упражнения. Отначало медитацията му бе странна, но сега го освежаваше и му позволяваше да спи по-добре.
Ерик се запали по борбата с голи ръце, както наричаше мислено странния танц от Исалани. Учеше ги Шо Пи. Независимо от това колко странни им се струваха тези движения отначало, те съдържаха в себе си система от хватки и контрахватки и често пъти Ерик, без да мисли, съвсем неочаквано намираше най-верния удар, за да парира противника си. Веднъж, когато използуваха ножове, едва не прободе Луис, който изруга на родезийски, а после се разсмя:
— Твоят „танц на жерава“ се превърна в „ноктите на тигъра“. — И двете движения му бяха предадени от Шо Пи и той ги извършваше автоматично.
Ерик се чудеше в какво се е превърнал.
— Земя на хоризонта! — викна вахтеният.
През последните два дни напрежението на кораба се бе повишило. Моряците бяха казали, че корабите приближават точката, където би трябвало да оставят хората, и сега всеки чувстваше колко много се е привързал към своя плуващ дом. Големите тримачтови военни кораби бяха пригодени отлично за четиримесечното пътуване, но храната вече беше изсъхнала, твърда и безвкусна. Само несвършващите портокали на Накор бяха свежи.
Ерик се покатери на мачтата, готов да свива платната, докато капитанът прекарваше кораба между опасни редици от рифове. Водата бе съвсем прозрачна и като погледна надолу. Ерик видя нещо, което приличаше на останки от кораб, полегнал на морското дъно, на няколко метра под тях.
Един от старите моряци, казваше се Марстин, който бе застанал близо до него, рече:
— Това е „Хищната птица“, момко. Старият кораб на капитан Тренчард, наречен впоследствие „Кралският орел“. По онова време ние, моряците на краля, се превърнахме в пирати. — Той посочи каменистия бряг. — Шепа от нас се добрахме до брега преди двайсет и четири години, заедно с младия Калис, със сегашния принц на Крондор — Николас и с херцог Марк от Крудий.
— И ти си бил в тая група, така ли? — попита Ру, който стоеше от другата му страна.
— Само неколцина от нас са живи до днес. За мен това беше първото пътуване, бях юнга в Кралската флота, но имах късмета да служа на най-добрия кораб и под командуването на най-невероятния капитан.
Ру и Ерик вече бяха чули няколко версии за първото пътуване на Калис към южния континент.
— Накъде ще тръгнат корабите, когато слезем на брега?
— Към Града на Змийската река — отвърна Марстин. — „Отмъстителя“ ще чака там, а „Рейнджър“ само ще попълни запасите си и ще се завърне у дома с текущите новини. Така поне чух.
Във флотата наричаха новината, пренасяна от ухо на ухо, „пробойна“, но така или иначе войниците бяха чули тези слухове. По-нататъшните разговори бяха прекъснати от заповедта за свиване на платната и Ерик и Ру се захванаха за работа.