Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Втората нощ беше по-тежка, а следващият ден — направо ужасен. Вече не можеха да намерят спасение от палещата горещина, само лежаха неподвижно, за да изразходват по-малко енергия, и не помръдваха. Нощта не предложи облекчение, защото и студеният сух въздух изсмукваше влагата от телата им почти така бързо, както и дневната топлина.
Фостър и дьо Лунвил държаха всички под око, за да са сигурни, че някой не е припаднал по пътя или изоставен сам. Ерик беше уверен, че те всъщност държат да не изгубят нито един мъж и нито едно от жизненоважните оръжия.
На третия ден Ерик отчаяно мислеше, че никога вече няма да види вода и сянка. Към това се прибавяше и страшната умора от прехода — местността постепенно ставаше все по-стръмна. В началото това почти не се усещаше, но сега той имаше чувството, че изкачват висок хълм.
Напред, в челото на колоната, Калис спря и им махна да се приближат към него. Когато се изкачиха до билото, Ерик видя, че пред тях има зелени ливади и че малки купчинки зеленина водят до сенчести гъсталаци и дървета с широки корони, милостиво предлагащи укритие. В далечината криволичеше редица тополи и Калис посочи натам.
— Това е Змийската река. Сега може да пиете до насита.
Ерик надигна меха си и опита да отпие, но разбра, че в него са останали само няколко капчици. Учуди се: мислеше, че има повече вода — нали не им позволяваха да пият достатъчно, за да изпразнят трите кожени мяха, които носеше всеки.
Калис погледна дьо Лунвил и рече:
— Поне дотук мина лесно.
Конете цвилеха неспокойно. Калис разговаряше с двама търговци. Ветераните вече бяха идвали тук — в процъфтяващия търговски център Шингази. Един от войниците каза, че преди двайсет и четири години, когато с Калис били за пръв път тук, градът бил изгорен до основи, но после го възстановили. И макар Шингази да бе загинал в пламъците преди много време, новите стопани бяха запазили името му.
Войниците се насладиха на приветливата гостилница „Брек“ във възкръсналия град. Храната бе проста, но им дойде добре след ограничените дажби от последните три дни, а виното и бирата бяха в изобилие. Мъжете, които ги бяха посрещнали на брега, не ги очакваха тук. Те бяха конници на джешанди, научи Ерик, а тези, които ги подслониха сега — поданици на Града на Змийската река.
С тях бе настанен и стражеви отряд, чийто капитан бе познат на Калис. Двамата влязоха в кръчмата да си поговорят, а „наемниците“ останаха отвън да се оправят сами. Всички се бяха изкъпали в реката и сега почиваха преди да яхнат доведените им коне.
Ерик разглеждаше животните с любопитство — винаги проявяваше интерес към всичко, свързано с тях.
Видя Фостър, който минаваше наблизо, и го извика:
— Ефрейторе.
— Какво има? — попита Фостър.
— Ей онзи кон не е здрав.
— Какво?
Ерик се промуши между прътите на оградата и тръгна между неспокойно движещите се коне. Един от търговците му викна нещо. На кораба Ерик бе учил езика на тези земи и разбра, че човекът му нарежда да се махне, но не посмя да му отговори, а само му махна, като че ли отговаряше на поздрава му.
Стигна до въпросния кон и вдигна левия му преден крак.
— Копитото му е пукнато.
— Майната им на тия алчни копелета! — изръмжа Фостър.
Конярят пак закрещя да оставят животните на мира.
— Още не сте ги платили! Не са ваши!
Фостър го сграбчи за ризата с огромната си ръка, повдигна го на пръсти и му изкрещя в лицето:
— Ще ти изям черния дроб на обяд! Викни господаря си и му кажи да е тук, преди да съм се ядосал. Ще заколя и него, и всеки лъжлив курвенски син в града ви и на десет километра оттук!
Човекът побягна да търси шефа си.
Разправията не остана незабелязана от пазачите, които придружаваха търговците на коне, и внезапно отвсякъде изникнаха въоръжени мъже, готови за схватка.
— Ефрейторе, да не сбъркахме нещо? — попита Ерик.
Фостър само се ухили.
След няколко минути се появи и търговецът и попита кой е нападнал неговия човек.
— Нападнал? Трябва да ви набуча главите на копия! Вижте ей онзи кон! — кресна Фостър.
Търговецът погледна коня и попита:
— Какво му е?
— Кажи какво му е? — викна Фостър на Ерик.
Внезапно младежът се оказа в центъра на вниманието на всички. Огледа се и забеляза, че Калис и началникът на градската стража излизат от кръчмата — очевидно някой ги бе предупредил какво става.