Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Момичето, което беше седнало с тримата, стана и рече:
— А и от евтиното вино не им е останало никакво желязо в мечовете.
Това предизвика буря от смях и обиди от останалите клиенти. Третият войник, който държеше уличницата през кръста, докато тя бе станала на крака, каза:
— Арлет! Мислех, че ни обичаш!
— Покажи си златото и тогава ще те обичам, сладък — отвърна тя с усмивка, в която нямаше никаква сладост.
— Момчета — каза Таберт, — защо не отскочите до кръчмата на Кинджики да позакачате малко и неговите момичета? Той има цуранска кръв и е по-търпелив от мен.
Двамата се спогледаха, готови да оспорват предложението, но първият, който бе се опитал да спре жената, кимна и нагласи шлема си.
— Хайде. Можем да се забавляваме и на друго място. — Приятелите му се опитаха да протестират, но той избухна: — Казах нещо! — Внезапната му ярост ги стресна и те безмълвно го последваха навън.
Жената стигна до тезгяха. Кръчмарят знаеше въпроса й още преди да го бе задала и каза:
— Не съм го виждал.
Тя повдигна въпросително вежда.
— Когото и да търсиш, не съм го виждал — повтори кръчмарят.
— Защо мислиш, че търся някого?
Кръчмарят бе набит здравеняк с рунтави бакенбарди и оредяваща коса.
— Има само един тип мъже, които биха накарали жена като теб да ги търси, и такъв напоследък не е идвал.
— А за каква жена ме вземаш ти? — попита го посетителката.
— Която вижда неща, които другите пропускат да забележат.
— Много си наблюдателен за кръчмар — отвърна му тя.
— Повечето кръчмари са такива, макар че не го показват. От друга страна, не съм като повечето.
— Как се казваш?
— Таберт.
— Надникнах във всяка скапана кръчма и във всяка пивница в Ла Мут — тихо каза тя — и вече съм сигурна, че е тук. Досега срещах само тъпи погледи и объркано бърборене. — Понижи гласа си още и добави: — Къде е Пътят?
— В задното помещение — каза мъжът с усмивка.
Поведе я през една малка стая, после надолу по няколко стъпала.
— Това складово помещение е свързано с другите под града — каза той. Отвори една врата в края на стълбите и я въведе в някаква изба. Нямаше голяма врата, само една малка преграда, скрита под парче плат, провесено от метална пръчка. Като стигна до него, Таберт каза: — Ще разбереш какво ти казвам, когато пристъпиш оттатък. Не мога да ти помогна. Мога само да ти покажа входа.
Миранда кимна, макар че не беше много сигурна в това, което й казваше, и се наведе, за да мине през ниския вход. Почувства енергията, излъчвана от това място. В първия момент зърна малко складово помещение, натъпкано с празни сандъци, шишета бира и вино и някакви делви, но незабавно разбра думите на кръчмаря, настрои се на вълната на енергиите, струящи от металната пръчка над малкия вход, и миг по-късно се озова на непознато място.
Залата беше безкрайна. Или най-малкото никой не би открил къде свършва. Отстрани имаше врати — правоъгълници от светлина, наредени покрай стените на Пътя на световете. Между входовете погледът потъваше в нищото. Бе светло, но не се виждаше никакъв източник на светлина. Миранда промени възприятията си и незабавно съжали. Мракът, в който потъна, беше така непрогледен, че моментално я обзе отчаяние. Тя се обърна отново към магическото си изкуство и отново започна да различава нещата около себе си. Разбра думите на кръчмаря. „Ще разбереш какво ти казвам. Не мога да ти помогна. Мога само да ти покажа входа.“ Той знаеше за магическия портал към Пътя на световете, но не можеше да даде сила и мощ на този, който се осмелеше да прекрачи вътре. Само надарените като Миранда и още няколко души от Мидкемия притежаваха способността да влязат тук и да оцелеят.
Тя се обърна и погледна към вратата, откъдето беше влязла, за да я запомни и да я различи от другите, когато решеше да се върне. Отначало нищо необикновено не отличаваше прохода, но след малко тя забеляза слаби рунически знаци, които едва забележимо просветваха над вратата. Запомни вида и подредбата им и ги преведе като „Мидкемия“. Срещу вратата се простираше сива празнота. Другите врати, които се виждаха отляво и отдясно, не бяха разположени едни срещу други. Тя тръгна напред и видя, че знаците на вратата от другата страна на Пътя имат различен вид. Запомни и тях. Ако по някакъв начин се объркаше, запомнените надписи щяха да й бъдат от полза.
После тръгна напред — след като нямаше никаква информация, едната посока бе също толкова подходяща, колкото и другата.