Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Копитото — каза Ерик. — Счупено е и е възпалено, и е подковано отгоре, за да изглежда здраво.
Мъжът енергично започна да протестира, но Калис попита:
— Вярно ли е това?
— Това е стар номер — каза Ерик, пристъпи към коня и погледна в очите му, после в устата му. — Той е упоен. Не знам с какво, но има няколко билки, които могат да облекчат болката достатъчно, за да не куца известно време. Но каквото и да са му дали, въздействието отминава. Скоро ще почне да накуцва.
Калис се обърна към търговеца на коне.
— Ти си получил тази поръчка от нашия приятел Регин от Лъвския клан, нали?
— Да, — отговори мъжът и започна да увърта. — Всички от Града на Змийската река до Западните земи знаят, че държа на думата си. Ще открия кой от моите нещастни помощници е отговорен и ще наредя да го нашибат с пръчки. Не искам да мамя добрите си приятели!
— Добре — хладно каза Калис. — Ще проверим животните поред и за всяко, което отхвърлим, ще бъдеш глобяван цената на един здрав кон. Това е първият и искам за него един здрав кон за езда.
Човекът погледна притеснено капитана на стражевия отряд, който придружаваше търговците, но той се усмихна уклончиво и каза:
— Според мен е справедливо, Мугаар.
— Добре — съгласи се търговецът.
— Хатонис, това е Ерик фон Даркмоор — каза Калис на капитана, докато търговецът се отдалечаваше. — Той ще прегледа всяко животно. Ако се постараеш да не му пречат, ще ти бъда задължен.
Ерик протегна ръка. Мъжът я стисна здраво. Беше воин на средна възраст, як и очевидно опитен боец.
— По-скоро баща ми ще излезе от гроба, за да залови оня, който би хвърлил позор върху нашия клан — каза капитанът на стражата.
— Можеш ли да огледаш над сто коня до първи петли? — обърна се Калис към младежа.
— Ако трябва. — Ерик повдигна рамене.
— Трябва — каза Калис и си тръгна.
Фостър погледа за момент замислено, после се обърна към Ерик.
— Добре, не стой така. Хващай се на работа!
Ерик въздъхна примирено, после повика няколко души, за да му помагат. Не можеше да очаква още един специалист да се появи като по чудо, но му трябваха хора да водят животните и да преместват прегледаните на друго място.
Пое дълбоко дъх и започна от най-близкия кон.
13.
Преследване
Кръчмарят вдигна поглед.
Кръчмата бе пълна и при нормално положение на нещата никой влизащ не би привлякъл вниманието му. Но жената, която се появи на прага, не приличаше на обикновен клиент, както и кръчмарят не беше обикновен кръчмар.
Беше висока и стройна, с бърза походка, облечена в широка наметка от здрава тъкан, достатъчно фина, за да я отличи от обикновено момиче от улицата, но не толкова елегантна, за да я приемат за благородна дама. За момент кръчмарят помисли, че след нея ще се появят мъже, ескорт, необходим, за да я предпазва от грубите закачки по улицата, но след като не се появи никой, той се убеди, че тази жена съвсем не е обикновена. Тя се огледа, сякаш търсеше някого, после впери поглед в него.
Свали с бързо движение качулката на наметалото си и се видя младо лице — мъжът на тезгяха знаеше много добре колко много лъже понякога външният вид — с тъмна коса и зелени очи. Не беше красива, но правеше впечатление с пълната си чувствена уста и с изящните си черти. В очите й обаче имаше нещо опасно. Много мъже щяха да я намерят за красавица, но малцина биха проумели колко опасна би могла да бъде.
Един млад смелчак се опита да я пресрещне още преди да е стигнала до тезгяха. Беше в разцвета на младостта си и в него напираше и кръвта, и бирата. Беше висок, с рамене, уголемени от метала на бронята, и с достатъчно белези, които гарантираха, че малцина биха се осмелили да преценят хвалбите му като лъжливи.
— Ей! — викна той с пиянски смях и бутна назад шлема си, за да вижда по-добре. — Какво прави тук толкова хубава мома без компания?
Това предизвика смях у двамата му приятели и неодобрителния поглед на една курва, която се надяваше и на тримата, за да си осигури добра печалба. Жената спря, когато младият воин застана пред нея, и го огледа от краката до главата. После тихо каза:
— Моля?
Младежът се ухили, отвори уста да каже нещо, но усмивката му угасна и той се вгледа в жената озадачено и дори притеснено. После каза:
— Извинете.
И й направи път.
Приятелите му го изгледаха учудено и единият стана и понечи да каже нещо, но кръчмарят измъкна малък арбалет и го постави на тезгяха със стрела, насочена към недоволстващия.
— Я по-добре седни и си допий пиенето!
— Стига, Таберт. Изхарчихме цял куп злато тука. Не ни заплашвай.
— Роко, напил си се с евтино вино на пазара, идваш тук да закачаш момичета ми и да бърникаш под полите им, а нямаш пари да платиш и половината за нейната компания!