Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Сега вече Ерик разбираше защо Робер дьо Лунвил се нуждаеше от „отчаяни глави“, от хора, които не биха се спрели пред никакви трудности и опасности, защото иначе ги чакаха примките. Ерик разсеяно попипа тази, която все още носеше на врата си.
— О, богове! — възкликна Ру и го стресна.
— Какво има?
— Говориш за призраци и те се появяват. Виж там, на палубата на „Рейнджър“ — не е ли това блестящият перчем на Оуен Грейлок?
Ерик се взря в слабата фигура на близкия кораб.
— Възможно е. Почти същият ръст, и косата му блести като сребро.
— Защо не го забелязахме на брега?
— Може би не е слязъл на сушата. — Ерик опъна следващото въже. — Може би вече знае задачите, които ни предстоят.
— Във всичко това все още не разбирам нещо — каза Ру. — Коя все пак беше онази Миранда? Всеки от мъжете, който я е срещал, споменава различни имена. В същото време Грейлок май е на оня кораб — а той ти беше приятел. Дали има нещо общо с нашето залавяне?
— Ако това наистина е Грейлок — повдигна рамене Ерик, — ще разберем, когато слезем на сушата. А за останалото, какво значение има? Ние сме тук и имаме да вършим работа. Ако мислим за други неща, положението ни няма да се промени.
— Много лесно се примиряваш, приятелю. — Ру изглеждаше напрегнат. — Когато всичко това свърши и оцелея, смятам да стана богат. В Крондор има търговец с мома за женене вкъщи. Може би аз съм точно подходящият ерген.
— Ти си амбициозен и за двама ни, Ру — засмя се Ерик.
Продължиха да работят и когато Ерик отново погледна към „Рейнджър“, фигурата, която може би беше Оуен, беше изчезнала.
Седмиците минаваха. Преминаха през Тъмните проливи без злополуки, макар че времето беше доста бурно. За пръв път Ерик усети какво означава да си на кораб и да висиш на реите, когато вятърът беснее. Старите кримки се шегуваха, че времето в Проливите било съвсем прилично за този сезон и разтягаха истории за непосилни премеждия с километрични облаци и вълни, огромни като замъци.
Преминаването отне три дни и когато всичко свърши, Ерик и другите мъже от групата почти изпоприпадаха на койките си. Опитните моряци можеха да спят по време на буря, когато не бяха на вахта, но бившите затворници не бяха свикнали с такива преживявания.
Когато животът на кораба влезе в обичайното си русло, отношенията между хората станаха други. По цели дни бяха в състояние да обсъждат бъдещите опасности, после дни наред не проронваха и дума. Предположенията водеха до спорове, последвани от мълчаливото признание, че всеки е изплашен посвоему.
Старите войници, който идваха от „Рейнджър“, за да се упражняват със затворниците, или бяха склонни да подхващат дълги разкази за предишните приключения на юг, или пък упорито мълчаха. Зависеше от човека и настроението му.
Ерик откри едно нещо: Калис не бе човешко същество, ако се вярваше на старите бойци. Много по-убедителни от разказите на Джедоу и Джером за прословутата му сила бяха думите на един стар войник, бивш ефрейтор от Карс, който казваше, че за пръв път срещнал Калис преди двайсет и четири години, когато самият той бил новобранец, и оттогава до ден-днешен външният вид на Калис не бил мръднал.
Ру се учеше да овладява нервите си, ако не изцяло, то поне да ги контролира. Няколко пъти започваше караници, но само веднъж се стигна до размяна на удари и всичко свърши бързо, след като Джером Хенди го вдигна, отнесе го на палубата и заплаши, че ще го хвърли през борда. Екипажът се смееше, докато Ру се извиваше над водата, а Джером го бе провесил надолу с главата, като го държеше за глезените.
Ру по-скоро беше притеснен, отколкото разгневен от инцидента, и когато Ерик по-късно подхвана разговор на тази тема, само вдигна рамене. Но каза нещо, което порази Ерик:
— Каквото и да се случи вече, аз съм претръпнал към страха, Ерик. Плаках като малко дете и напълних гащите, когато ме водеха към ешафода. След всичко това от какво повече бих могъл да се страхувам?
Ерик харесваше морето, но не мислеше, че би станал моряк. Мъчно му беше за ковачницата и за конете. Знаеше, че ако оживее в предстоящите битки, точно това ще е личният му избор: ковачница и може би, един ден, жена и деца.
Мислеше си за Розалин и за майка си, за Мило и Рейвънсбърг. Чудеше се как я карат и дали знаят, че е жив. Манфред може би бе споменал нещо на някой пазач и той може би беше разказал някому в града. Но едва ли имаше човек, който да се загрижи наистина новината да стигне до майка му или до Розалин. Мислите му за Розалин, за негово собствено учудване, бяха доста безразлични. Обичаше я, но когато си представяше съпруга и деца, Розалин не се вместваше в тази картина.