Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Да, учителю. — Шо Пи погледна Накор сериозно, но в очите му имаше весели искрици.
— И не ме наричай „учителю“! — кресна Накор.
Нареди на мъжете да седнат в кръг около него и започна да им говори за естествените лекуващи енергии на тялото. Ерик бе силно впечатлен. Спомни си за времето, когато беше лекувал коне — едните, въпреки полаганите усилия, не се подобряваха, а други се възстановяваха от раните си против всички разумни очаквания. Навремето много беше разсъждавал колко голямо значение има духът за лечебния процес.
— Тази енергия е изградена от елементите на живота — обясняваше Накор. — Мисля, че не сте глупави хора, но същевременно смятам, че не обръщате много внимание на нещата, които намирам за поразителни. Затова няма да се спирам и да ви разяснявам кои според мен са елементите на живота. Като оставим тази тема, само ще обобщим, че тази енергия е навсякъде, във всички живи същества.
Калис излезе на палубата и хвърли поглед към Накор. Нещо безмълвно премина между тях и дребният мъж рече:
— Всички живи същества са свързани. — Ерик погледна Ру и разбра, че приятелят му също е доловил безмълвната размяна на мисли.
Накор продължи с обясненията за това как човешкото тяло може самостоятелно да се загрява, но мнозина не знаят как да приемат собствената си сила. Показа някои неща, които трябваше да се научат, за да се възползват пълноценно от рейки — къде е най-добре да поставят ръцете си, за да постигнат желания ефект, как да разпознават различните ранявания и болести — но очевидно енергията винаги присъстваше, независимо дали докосваха себе си или друг, след като Накор бе „събудил силата“ в ръцете им.
Към пладне всички мъже бяха шляпнати силно по ръката и бяха пратени да упражняват изцеление с часове, като използуваха енергията си за своите другари.
Накор и Шо Пи им показаха серия упражнения, предназначени да откриват източниците на обичайните проблеми и как да разпознават токовете на енергията в друго тяло. По време на обяда хората се шегуваха за методите на лечение чрез пряк допир, но очевидно бяха впечатлени от възможността това просто действие да премахва болките, да намалява възпаление и, общо взето, да ги накара да се чувстват по-добре.
След храна Ерик и Ру отидоха да сменят моряците от дневната вахта, които трябваше да се нахранят. Докато дърпаха въжето на едно платно, което капитанът бе наредил да се свие заради засилилия се вятър, Ру подхвърли:
— Какво мислиш за всичко това?
— За това, което ни разказа Накор ли? Полезно е — отвърна Ерик. — И не ми пука за думите на Шо Пи, че било мистично действие. Върши ми работа и аз го прилагам. — И с почти замечтана нотка в гласа допълни: — Бих искал да владея това умение, когато се грижех за кобилата на Грейлок. Можех да й помогна да проходи много по-бързо.
— Всички знания, с които помагаме на здравето си, са добро — заключи Ру.
Ерик кимна. Между мъжете се забелязваше мрачно нежелание да обсъждат целта на пътуването си. След като Калис им бе съобщил намерението да се присъединят към атакуващия враг, накратко бе очертал и конкретните им задачи.
Щяха да слязат на едно закътано местенце на брега, край опасен морски нос, който корабите обикновено заобикаляха. Трийсет и шестимата затворници и петдесетте и осем оцелели от последната военна операция, заедно с Фостър, дьо Лунвил, Накор и Калис щяха да изкачат носа, да тръгнат навътре в сушата и да се срещнат с някакви съюзници на Калис. След това щяха да се отправят към град Хайпур и да пресрещнат нашествениците. Задачата им бе да открият слабите им места, ако има такива. Калис и Накор бяха хората, които трябваше да разгадаят уязвимите зони на противника. Но когато разкриеха евентуалната слабост, задачата на всеки мъж беше да се завърне по някакъв начин в Града на Змийската река с информацията, да се качи на „Тренчард Отмъстителя“ и да занесе жизненоважната информация на принц Николас.
Ако откриеха начин да попречат на победния щурм преди нашествениците да успеят да наберат достатъчно голяма войска, за да пресекат морето и да нападнат Кралството, още по-добре. Но Калис всекидневно им повтаряше, че над всички тегне огромна опасност. Ерик изтръпваше при спомена за думите му по този повод: „Никой няма да може да се изплъзне. Тази нашественическа чума е само първата част от разрушението. После ще използуват черна магия, която е толкова могъща, че няма да сме в състояние да я разберем, и където и да се намира живо същество — скрито в най-дълбоката пещера в най-далечните планини на Северните земи, или на самотен остров всред далечно море, непременно ще бъде осъдено на гибел. Изборът е един: или да победим, или да умрем.“