Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Фигурата в далечината напомняше на човек, но можеше да е член на която и да било раса. Миранда спря и впери очи натам. Имаше възможност да се защитава, но смяташе, че е разумно да избягва стълкновения. Една врата отдясно й осигуряваше евентуално отстъпление, макар че тя нямаше представа какво има зад нея.
Като че ли четеше мислите й, фигурата размаха ръка, облечена в ръкавица, за да покаже, че не носи оръжие. Жестът не беше много успокоителен, защото съществото беше натоварено с толкова много оръжия, че Миранда се зачуди как може да стои изправено. Забралото на шлема напълно скриваше лицето му, тялото беше покрито с някакъв метал, който изглеждаше твърд като стомана, но очевидно беше гъвкав. Цветът му бе мътен, бледосребрист, почти бял и не блестеше като повечето полирани брони. Създанието носеше на гърба си кръгъл щит, което го правеше да прилича на костенурка. Над едното му рамо се подаваше дръжката на дълъг меч, а над другото се показваше нещо, прилично на арбалет. На десния му хълбок имаше къса сабя; на кръста му бяха окачени какви ли не ножове и боздугани плюс един дълъг бич от лявата страна. Носеше и огромна торба.
Миранда викна на езика на Кралството:
— Виждам, че не носиш нищо в ръка… поне засега.
Фигурата се придвижи внимателно и каза нещо на съвсем различен език. Миранда отвърна на кешийски, а бавно крачещият арсенал й отвърна на друг непознат език.
Накрая Миранда заговори на един рядък диалект от езика на кралството на Ролдем и съществото каза:
— А, ти си от Мидкемия! Стори ми се, че преди малко долових езика на делкианците, но очевидно съм ръждясал. — Той — защото гласът му звучеше като на мъж — допълни: — Исках да ти кажа, че ако се готвиш да отскочиш през тая врата, няма да е зле да можеш да дишаш метан.
— Имам средства да се предпазвам от смъртоносни газове — отговори Миранда.
Мъжът бавно се приближи и махна шлема си. Видя се почти момчешка физиономия — луничаво лице със зелени очи, обрамчено от сноп червеникава коса и приятелски усмихнато.
— Малцина, които минават през Пътя на световете, не ги притежават — но притеснението е направо ужасно. На Тедисио тежиш поне двеста пъти повече, отколкото нормално — това е името, дадено от жителите на онзи свят — и дори най-малкото движение ти струва огромни усилия.
— Благодаря ти — каза Миранда.
— За пръв път ли си на Пътя? — попита мъжът.
— Защо питаш?
— Ами, макар че си много по-могъща, отколкото изглеждаш — а аз съм първият, който би потвърдил, че външността подвежда — обикновено откриваме по Пътя на световете да се скитат без компания само дошлите за пръв път.
— Ние?
— Тези от нас, които живеем тук.
— Живеете на Пътя на световете?
— Несъмнено ти е за пръв път. — Той остави торбата си на пода. — Казвам се Гневливия.
— Интересно име — каза Миранда развеселено.
— Е, родителите ми не са ме кръстили така, но аз съм наемник и в моя занаят трябва да изглеждаш заплашително. Трудно е да се повярва, но това е животът. Освен това — той посочи лицето си — мога ли с тоя вид да внушавам ужас?
— Прав си, не можеш. — Миранда се усмихна. — Можеш да ме наричаш Миранда. Да, за пръв път идвам тук.
— Можеш ли да се върнеш в Мидкемия?
— Ако се обърна и мина назад двеста и двайсет врати, ще намеря нужната.
Гневливия поклати глава.
— Това е дълъг път. Има врата, която ще те отведе в град Илти в света, наречен Ил-Джаобон. Ако успееш да минеш два квартала до друг вход, без да те пресрещнат местните, ще намериш врата, водеща обратно към Пътя, съседна до вратата, която води към… Забравих коя точно е вратата на Мидкемия, но е една от тях. — Той се наведе, отвори торбата и извади бутилка. Порови още и откри две метални чаши. — Ще ми направиш ли компания да изпием по чаша?
— Благодаря — каза Миранда. — Наистина съм малко жадна.
— Когато за пръв път стъпих на Пътя на световете — каза мъжът, — беше преди около сто и петдесет години — скитах, докато почти не умрях от глад. Един мил крадец ми спаси живота в замяна на безкрайни поредици от напомняния за това, обикновено придружавани с молба да му направя услуга. Но пък ми спести големи неприятности. Знанието как да се движиш из тази зала е много полезно. А това е знание, което с най-голямо удоволствие ще споделя с теб.
— В замяна на…
— Бързо схващаш — ухили се Гневливия. — Нищо на Пътя не е безплатно. Понякога можеш да направиш нещо и да накараш другите да са ти задължени, но обикновено не става така просто. Има три вида същества, които ще срещнеш по Пътя на световете: едните ще се опитат да те избегнат и да си останат сами, други ще се опитат да се пазарят, а трети ще се опитат да извлекат полза от тебе. Втората и третата групи не са задължително едно и също нещо.