Град на небесен огън

— Мястото е празно.

— Но… къде е Мелиорн? Ами Магнус?

— Все още нищо не е сигурно — отвърна Джия. — В къщата няма никого, нито пък които и да било от представителите отговаря на съобщенията ни. Патрик и в момента претърсва града с група стражи.

— В къщата имаше ли кръв? — попита Джеис. — Следи от борба, каквото и да било?

Джия поклати глава.

— Не. Храната все още си беше върху масата. Изглеждаше сякаш… сякаш просто са се изпарили.

— Има и още нещо, нали? — каза Клеъри. — По изражението ви си личи, че има още.

Вместо отговор Джия отвори вратата на заседателната зала. Шум изпълни преддверието и Клеъри разпозна подобния на океански вълни звук, които чуваше от известно време. Тя заобиколи консула и спря нерешително на прага.

Залата, в която преди няколко дни цареше такъв ред, сега беше пълна с викащи ловци на сенки. Всички бяха прави, някои — скупчени на групички, други — поотделно. Повечето от групичките спореха. Клеъри не можеше да различи думите им, ала ясно виждаше гневните им жестове. Погледът и обходи тълпата, търсеики познати лица — Люк и Джослин ги нямаше, но за сметка на това видя семеиство Лаитууд; Робърт стоеше до Мерис, облечен в инквизиторските си дрехи; тук бяха и

Ейлийн и Хелън, както и децата Блекторн.

А еи там, в средата на амфитеатъра, подредени в полукръг около двете катедри, стояха четирите изваяни от дърво стола за долноземците. Бяха празни, а върху дъските пред тях, надраскана с нещо, което приличаше на лепкава златна боя, имаше една-едничка дума.

Увт.

Джейс мина покраи Клеъри и влезе в залата. При вида на разкривените букви, раменете му се напрегнаха.

— Това е ангелска кръв.

В миг Клеъри отново видя библиотеката в Института, пода — изпоцапан с кръв и пера, и кухите кости на ангела.

Егскотаь

Идвам.

А сега просто — Vеп^.

Дойдох.

Второ послание. 0, Себастиан не си беше губил времето. Глупаво, помисли си Клеъри, колко глупаво от неина страна да си въобрази, че той ще доиде единствено за нея; че случилото се не беше част от нещо по-голямо; че той не бе искал повече — повече разруха, повече ужас, повече катаклизми. Спомни си самодоволната му усмивка, когато тя спомена битката при Цитаделата. Естествено, че беше повече от обикновено нападение; беше отвличане на вниманието. Нещо, което да накара нефилимите да насочат поглед извън Аликанте, да ги подтикне да се впуснат да претърсват света за него и неговите Помрачени, да ги изпълни със страх за ранените и загиналите им близки. А в същото време той бе проникнал в сърцето на Гард и бе оплискал пода с кръв.

Недалече от подиума стояха групичка Мълчаливи братя, а качулките на одеждите им с цвят на кости, скриваха лицата им. Това напомни на Клеъри за нещо и тя се обърна към Джейс.

— Брат Закарая… така и нямах възможност да те попитам дали си научил как е, добре ли е?