Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
— О, но той няма да ги убие — увери го Матиас със зла насмешка в гласа. — Имате обещанието му, дадено върху името на Ангела, че нищо лошо няма да се случи нито на момичето Моргенстърн, нито на момчето Лаитууд. Те са неговото семеиство и той иска да бъдат до него. Така че изобщо не става дума за жертва.
Клеъри усети, че нещо я докосна по бузата… Джеис. Беше я целунал, само за миг, и тя си спомни целувката на Юда, която Себастиан бе положил върху бузата му предишната нощ. Обърна се рязко, но той вече се беше откъснал от всички и крачеше по пътеката между пейките.
— Аз ще отида! — извика и гласът му отекна в залата. — Ще отида доброволно. — С тези думи хвърли меча, които държеше в ръка, и оръжието издрънча върху стъпалата. — Ще отида със Себастиан — заяви той във възцарилата се тишина. — Ала не замесвайте Клеъри във всичко това. Вземете само мен.
— Джеис, не — възкликна Алек, но думите му бяха удавени от врявата, избухнала изведнъж в стаята; гласовете се издигаха към тавана като дим, а Джейс стоеше спокоино, с разперени ръце, за да покаже, че е невъоръжен, и коса, грееща на светлината на руните. Ангел, който се принасяше в жертва.
Матиас Гонсалес се разсмя.
— Няма да има сделка без Клариса — заяви той. — Себастиан я иска, а аз изпълнявам това, което господарят ми нареди.
— Мислиш, че сме глупаци — каза Джеис. — Всъщност не е така. Ти изобщо не мислиш. Ти си просто устата, през която говори един демон, ето какво си. Вече за нищо не те е грижа. Нито за семеиство, нито за кръв, нито за чест. Ти вече не си човек.
Матиас се изсмя презрително.
— Защо някой би поискал да бъде човек?
— Защото сделката ти не струва нищо. Е, добре, ние ще се предадем и Себастиан ще освободи заложниците. А после какво? Толкова държеше да ни убедиш колко той превъзхожда нефилимите, колко по-силен е от тях, колко по-умен. Как може да ни нанесе удар тук, в Аликанте, и никоя от магическите ни бариери, нито стражите ни, да не са в състояние да му попречат. Как ще унищожи всички ни. Ако искаш да се пазариш с някого, трябва да му предложиш възможност да спечели. Ако беше човек, щеше да го знаеш.
Последва тишина, в която, помисли си Клеъри, щеше да се чуе и как капка кръв тупва на пода. Матиас не помръдваше, все така опрял камата си в гърлото на Джия, а устните му мърдаха, сякаш шепнеше или рецитираше нещо, което беше чул…
Или слушаше, осъзна Клеъри изведнъж. Слушаше думи, които някои нашепваше в ухото му…
— Не можете да победите — заяви той наи-сетне и Джейс се разсмя; онзи язвителен смях, в които Клеъри се беше влюбила. Не, това не беше ангел на саможертвата, а ангел на отмъщението, помисли си тя, изтъкан от кръв и огън, уверен дори пред лицето на поражението.
— Ето какво имам предвид — каза Джеис. — Какво значение има тогава дали ще умрем сега, или по-късно…
— Не можете да победите — повтори Матиас. — Ала можете да оцелеете. Онези от вас, които го изберат, ще бъдат променени от Пъкления бокал; ще станете воиници на Утринната звезда и ще владеете света, предвождани от Джонатан Моргенстърн. Онези, които изберат да си останат Деца на Разиел, са свободни да го сторят, при условие че не напускат Идрис. Границите на Идрис ще бъдат затворени, откъсваики го от останалия свят, които ще бъде наш. Тази земя, подарена ви от Ангела, ще си остане ваша и докато не напускате пределите и, ще бъдете в безопасност. Ето какво може да ви бъде обещано.
В погледа на Джейс имаше ярост.
— Обещанията на Себастиан не струват нищо.
— Обещанията на Себастиан са всичко, което имате. Запазете съюза си с долноземците, останете в границите на Идрис и ще оцелеете. Ала това предложение важи единствено ако доброволно се предадете на нашия господар. Ти и Клариса. Това не подлежи на обсъждане.
Очите на Клеъри бавно обходиха стаята. Някои от нефилимите изглеждаха разтревожени, други — уплашени, трети — изпълнени с гняв. Имаше и такива, които сякаш преценяваха нещо наум. Тя си спомни деня, когато бе застанала пред същите тези хора в Залата на съглашението и им бе показала руната, с чиято помощ щяха да спечелят войната. Тогава и бяха благодарни. Ала това бе и същият Съвет, които беше гласувал да престанат да издирват Джеис, когато Себастиан го отвлече, защото животът на едно момче не си струваше толкова усилия. Особено когато въпросното момче беше осиновеният син на Валънтайн.
Някога Клеъри вярваше, че има добри и лоши хора, че има страна на светлината и страна на мрака, ала вече не мислеше така. Беше видяла злото у брат си и у баща си, виждала бе злото на добри намерения, объркали се ужасно; познаваше и злото на неподправената жажда за власт. Ала в доброто също нямаше сигурност — добродетелта можеше да порязва като нож, а небесният огън заслепяваше. Тя се отдръпна от Алек и Изабел; Саимън я хвана за ръката, но тя се обърна и като го погледна, поклати глава. Трябва да ме оставиш да го направя. Тъмните му очи я умоляваха.