Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
— Че се радвам, задето ти казах. Ами ти?
Джейс помълча малко, докато пламъците се издигаха и спускаха. После каза:
— Мислех си за думите ти, че Себастиан е самотен. Опитвах се да си спомня какво беше да живея в онази къща заедно с него. той ме прие по много причини, така е, ала наи-вече — за да има компания. Компанията на някого, които според него би могъл да го разбере, защото бе отгледан по същия начин. Опитвах се да си спомня дали някога изобщо съм го харесвал, дали ми е било приятно да прекарваме времето си заедно.
— Не мисля. Просто от това, че бях там, с теб… никога не изглеждаше така, сякаш се чувстваш комфортно, не и наистина. Беше си ти, и все пак — не беше. Трудно ми е да го обясня.
Джейс се загледа в огъня.
— Не е чак толкова трудно. Мисля, че има част от нас, отделна дори от волята и ума ни, и именно нея той не може да докосне. Онова не бях деиствително и изцяло аз и Себастиан го знаеше. той иска да го харесват и дори обичат заради това, което е, наистина. Ала не смята, че трябва да се промени, за да заслужи тази обич; вместо това иска да промени целия свят, да промени човечеството, да го превърне в нещо, което да го обича. — той поспря за миг. — Извиняваи за фотьоилната психология. Буквално — понеже наистина сме във фотьойл.
Ала Клеъри се бе замислила дълбоко.
— Когато претърсих вещите му в къщата, открих едно писмо, което беше написал. Не беше довършено, но започваше с думите "Прекрасна моя". Помня, че ми се стори странно. Защо му бе да пише любовни писма? Искам да кажа, той разбира секса донякъде, както и желанието, ала романтичната любов? Не и от това, което аз видях.
Джейс я привлече към себе си, наместваики я още по-плътно в извивката на тялото си. Клеъри не бе сигурна кои кого утешава; знаеше единствено, че сърцето му бие уверено до кожата и и че мирисът му (смесица от сапун, пот и метал) бе познат и успокояващ. Тя сякаш омекна до него; изтощението я заля като вълна и я повлече в глъбините си; клепачите и натежаха. Изминалият ден беше предълъг, нощта също, дълъг бе и денят преди тях.
— Събуди ме, ако майка ми и Люк дойдат, докато спя — каза тя.
— О, ще бъдеш събудена, и още как — сънливо отвърна Джеис. — Маика ти ще
реши, че се опитвам да се възползвам от теб и ще ме подгони из стаята с ръжена.
Клеъри вдигна ръка и го погали по бузата.
— Аз ще те защитя.
Джейс не отговори. Вече беше потънал в дълбок сън; дишането му беше равномерно, ударите на сърцата им се забавиха и забиха в един ритъм. Клеъри лежеше будна, докато той спеше… съзерцаваше играещите пламъци и се мръщеше, а думите "прекрасна моя" отекваха в ушите й като спомен от думи, чути насън.
11
Най-доброто е изгубено
— Клеъри. Джейс. Събудете се.
Клеъри вдигна глава и едва не изписка, когато остра болка премина през схванатия и врат. Беше заспала, сгушена до рамото на Джеис; той също спеше, сврян в ъгъла на дивана, подложил под главата си направеното си на топка яке. Дръжката на меча се впи неприятно в бедрото на Клеъри, когато Джейс простена и се надигна.
Консулът стоеше над тях в официални дрехи, без да се усмихва. Джейс скочи на крака.
— Консул Пенхалоу — каза с толкова достойнство в гласа, колкото беше в състояние да събере, когато дрехите му бяха изпомачкани, а светлата му коса стърчеше на всички страни.
— Почти забравихме, че двамата сте тук — каза Джия. — Заседанието на Съвета започна.
Клеъри се изправи по-бавно, мъчеики се да прогони схващането от гърба и врата си. Устата и беше пресъхнала като тебешир и цялото тяло я болеше от напрежение и умора.
— Къде е майка ми? — попита тя. — Къде е Люк?
— Ще ви изчакам в коридора — каза Джия, ала не помръдна.
Джейс пъхаше ръце в якето си.
— Ей сега идваме, консул Пенхалоу.
Нещо в гласа на консула накара Клеъри да я погледне по-внимателно. Джия беше хубава, също като дъщеря си Еилиин, ала в момента в ъгълчетата на устата и очите и имаше остри бръчици от напрежение. Клеъри и преди бе виждала това изражение.
— Какво става? — настоя да узнае тя. — Нещо не е наред, нали? Къде е маика ми? Къде е Люк?
— Не сме сигурни — тихо отвърна Джия. — Така и не отговориха на съобщението, което им изпратихме предишната нощ.
Прекалено многото сътресения, понесени прекалено скоро едно след друго, бяха оставили Клеъри вцепенена. Тя не ахна, нито възкликна, просто усети как по вените и се разлива мраз. Грабна Хеосфорос от масата, където го беше оставила, и го втъкна в колана си. Без да каже дума, тя мина покрай консула и излезе в коридора.
Там я чакаше Саимън. Изглеждаше изтощен, прекалено блед дори за вампир. Клеъри посегна да го улови за ръката и докосна пръстена с формата на златно листо, който той носеше.