Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
— Нефилими! — изрева той и качулката му падна, разкриваики празните очи и непознатите извивки на знаците на Помрачените.
От тълпата се надигна вик, удавен мигновено, когато острието на стража потъна малко по-дълбоко в гърлото на Джия. Около него изби кръв, която се виждаше дори отдалече.
— Нефилими! — отново изрева мъжът. Клеъри се мъчеше да си спомни къде го е виждала — определено и се струваше познат. Беше висок, с кестенява коса, на около четириисет години. Имаше яки, мускулести ръце и вените по тях изпъкваха, докато се бореше да удържи Джия неподвижна. — Останете по местата си! Не се доближавайте или консулът ви ще умре!
Еилиин изпищя. Хелън я беше хванала и очевидно я възпираше да не се втурне напред. Зад тях децата Блекторн се бяха скупчили около Джулиън, които държеше най-малкото си братче на ръце; Друзила беше заровила лице в тялото му.
Ема, чиято коса грееше дори отдалече, беше вдигнала Кортана, за да ги защити.
— Това е Матиас Гонсалес. — Алек звучеше потресен. — Оглавяваше Института в Буенос Айрес…
— Тишина! — изрева мъжът зад Джия — Матиас — и в стаята се възцари неспокоино мълчание. Също като Джейс и Алек, повечето нефилими бяха замръзнали с ръце над оръжията си. Изабел стискаше дръжката на камшика си. — Чуите ме, ловци на сенки! — изкрещя Матиас; в очите му гореше фанатичен пламък. — Чуите ме, защото някога бях един от вас. Следвах слепешком властта на Клеива, уверен, че съм в безопасност зад магическите бариери на Идрис, закрилян от светлината на Ангела! Ала тук няма сигурност. — той посочи с брадичка настрани, към думата, надраскана на пода. — Никои не е в безопасност, нито дори небесните пратеници. Ето докъде се простира могъществото на Пъкления бокал и онзи, които го владее.
Сред тълпата пробяга шепот. Робърт пристъпи напред взираики се с тревожно лице в Джия и острието, опряно в гърлото й.
— Какво иска? — попита той. — Синът на Валънтайн. Какво иска от нас?
— О, той иска много неща — отвърна Помраченият. — Ала засега ще се задоволи с дара на сестра си и осиновения си брат. Даите му Клариса Моргенстърн и Джейс Лайтууд и ще избегнете катастрофата.
Клеъри чу как Джейс си пое рязко дъх и го погледна, обзета от паника. Усещаше, че всички в залата са приковали очи в нея, и имаше чувството, че се стопява като сол във вода.
— Ние сме нефилими — студено заяви Робърт Лаитууд. — Не предаваме своите. Той го знае.
— Ние, слугите на Пъкления бокал държим петима от вашите съюзници — долетя в отговор. — Мелиорн — от елфите, Рафаел Сантяго — от Децата на нощта, Люк Гароуеи — от Децата на луната, Джослин Моргенстърн — от нефилимите, и Магнус Беин — от Децата на Лилит. Ако не ни дадете Клариса и Джеис, петимата ще срещнат смъртта си от желязо и сребро, огън и самодивско дърво. А когато долноземските ви съюзници научат, че сте пожертвали техните представители, за да не спасите двама от своите, те ще се обърнат срещу вас. Ще обединят силите си с нас и тогава ще се окажете във воина не само с онзи, които държи Пъкления бокал, а с всички долноземци.
Клеъри усети, че и се завива свят, толкова силно, че почти и прилоша. Беше знаела (разбира се, че беше знаела, с онова прокрадващо се в ума знание, което не е абсолютна сигурност, но не може и да бъде пропъдено), че маика и, Люк и Магнус са в опасност, ала да го чуе изречено на глас беше нещо друго. Разтрепери се, думите на несвързана молитва започнаха да отекват в главата и, отново и отново: Мамо, Люк, бъдете добре, моля ви бъдете добре. Нека Магнус бъде добре, заради Алек. Моля.
В главата и прозвуча и гласът на Изабел, казващ, че Себастиан не може да се справи и с тях, и с всички долноземци. Ала ето че той беше открил коварен начин да обърне това срещу тях — ако сега нещо сполетеше представителите на долноземците, щеше да изглежда така, сякаш вината е на ловците на сенки.
Лицето на Джейс беше придобило сурово изражение, но когато срещна очите и, в тях се четеше същото разбиране, което се бе забило като игла в сърцето и. Не можеха да стоят настрани и да допуснат това да се случи. Щяха да отидат при Себастиан. Нямаше друг избор.
Клеъри пристъпи напред с намерението да се обади, ала усети, че някой я дърпа назад, стиснал здраво китката и. Обърна се, очакваики да види Саимън, но за неина изненада се оказа Изабел.
— Недей — каза Изи.
— Ти си глупак и слуга — изплющя гласът на Кадир; очите му се взираха яростно в Матиас. — Никои долноземец няма да ни държи отговорни, задето не сме хвърлили две от децата си на жертвената клада от трупове на Джонатан Моргенстърн.