Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
— Ами нападението над Цитаделата? — възрази Ласло. — той не успя да проникне в нея. Не се добра до оръжейната вътре…
— Ала и не изгуби. Ние изпратихме шеисет воини, от които триисет загинаха, а други десет бяха ранени. Самият той имаше четириисет боици и загуби може би петнаисет от тях. Ако не беше случилото се, когато рани Джейс Лаитууд, неговите четирийсет войници щяха да избият нашите шейсет.
— Ние сме ловци на сенки — каза Насриин Чодри. — Свикнали сме да браним онова, което трябва да браним с последния си дъх, с последната си капка кръв.
— Благородна идея — подхвърли Жосиан Понмерси от марсилските нефилими,
— но може би не изцяло практична.
— Изпратихме прекалено малко воини, които да се изправят срещу него краи Цитаделата — отекна в стаята гръмовният глас на Робърт Лаитууд. — От нападенията насам изчислихме, че Себастиан разполага с четиристотин Помрачени. Това означава, че при един сблъсък сега между неговите воиски и всички ловци на сенки той ще загуби.
— Значи, това, което трябва да сторим, е да се бием с него възможно наи-скоро, преди да е имал възможност да превърне и други нефилими — каза Даяна Рейбърн.
— Никои не може да се бие с нещо, което не може да открие — рече консулът.
— Всичките ни опити да го проследим продължават да бъдат безуспешни. — Тя повиши глас. — Сега наи-добрият план на Себастиан Моргенстърн е да ни подмамва да излизаме на малки групички. Иска да изпращаме разузнавателни отряди, които да търсят демони или него. Трябва да стойм заедно тук, в Идрис, където той не може да се изправи срещу нас. Разделим ли се, напуснем ли родната си земя, ще изгубим.
— той просто ще изчака, докато повече не можем да стойм тук — обади се русокос нефилим — един от копенхагенските ловци на сенки.
— Трябва да вярваме, че не притежава нужното търпение — каза Джия. — Трябва да предположим, че ще нападне, и тогава ще го надвием благодарение на численото си превъзходство.
— Не става дума единствено за търпение — възрази Балог. — Оставихме Институтите си и доидохме тук с идеята, че ще се приберем след заседанието с представителите на долноземците. Ако не сме навън, в света, кои ще го брани? Ние имаме отговорност, възложена ни от самото Небе, да защитаваме света, да удържаме демоните. Нещо, което не можем да правим от Идрис.
— Всички магически бариери са укрепени до краина степен — заяви Робърт. — На остров Врангел се работи извънредно. А с оглед на новото ни сътрудничество с долноземците, ще трябва да разчитаме на тях да спазват Съглашението. Това бе едно от нещата, които щяхме да обсъждаме днес…
— Е, успех — подхвърли Жосиан Понмерси. — При положение че представителите на долноземците са изчезнали.
Изчезнали. Думата падна в тишината като камъче, хвърлено във вода, разпращаики вълнички из цялата стая. Клеъри усети как до нея Алек настръхна. Самата тя не си позволяваше да мисли за това, не си позволяваше да повярва, че тях наистина ги няма. То беше просто номер, които Себастиан им погаждаше, повтаряше си тя. Жесток номер, ала нищо повече.
— Не знаем дали наистина е така! — възрази Джия. — И в този момент ги издирват стражи…
— Себастиан е оставил съобщение на пода пред местата им! — провикна се мъж с превързана ръка. той оглавяваше Института в Мексико Сити и беше участвал в битката при Цитаделата. Клеъри мислеше, че името му е Росалес. — Увт. "Доидох." Точно както ни изпрати съобщение със смъртта на Ангела в Ню Иорк. А сега нанесе удар в самото сърце на Гард…
— Само че той не удари нас — прекъсна го Даяна. — А представителите на долноземците.
— Да нанесе удар на съюзниците ни, е същото, като да нанесе удар по нас самите — извика Мерис. — Те са членове на Съвета, с всички права, които това носи.
— Та ние дори не знаем какво им се е случило! — изплющя нечии глас в тълпата. — Възможно е да са съвсем добре…
— Тогава къде са? — изкрещя Алек и дори Джейс се сепна, когато го чу да повишава глас. Алек гледаше свирепо, сините му очи бяха потъмнели и изведнъж Клеъри си спомни ядосаното момче, с което се беше запознала в Института сякаш преди толкова много време. — Някой опитал ли се е да ги проследи?
— Да — отвърна Джия. — Не се получи. Не всички от тях може да бъдат проследени по този начин. Не можеш да откриеш един магьосник, нито пък мъртвите… — Джия млъкна изведнъж, поемайки си рязко дъх.
Без предупреждение стражът от лявата и страна бе минал зад нея и я бе сграбчил за гърба на робата. Из залата отекна вик, когато той я дръпна назад и опря до гърлото й острието на дълга сребърна кама.