Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
Чу как диванът изскърца, когато Джейс се размърда.
— Беше нещо като цитат — обясни той. — От Библията. Когато Юда целунал Исус в Гетсиманската градина. Знак за предателството му. Целунал го и му казал: "Здравеи, учителю", и именно така римляните разбрали кого да арестуват и разпънат на кръст.
— Ето защо каза "Аве, учителю Херондеил" — разбра Клеъри наи-сетне. — "Здравей, учителю."
— Имаше предвид, че възнамерява да бъде оръдието за моето унищожение. Клеъри, аз… — той не довърши и Клеъри се обърна да го погледне. Беше седнал на ръба на дивана и прокарваше ръка през разрошената си руса коса; очите му бяха приковани в пода. — Когато влязох в стаята и ви видях там, исках да го убия. Трябваше да го нападна незабавно, но се боях, че може да е капан. Че ако се доближа до някого от вас, той ще те убие или нарани. той винаги успява да изкриви всичко, което правя. Умен е. По-умен от Валънтайн. А аз никога не съм…
Клеъри чакаше; единственият звук в стаята беше пращенето на влажните дърва в камината.
— Никога не съм се боял от някого по този начин — довърши той, процеждайки думите с усилие.
Клеъри знаеше колко му струва да ги изрече; колко голяма част от живота си бе прекарал, криеики умело страха и болката си, всяка следа от уязвимост. Искаше и се да отговори нещо, да му каже, че няма защо да се страхува, ала не можеше. Самата тя също се боеше и знаеше, че страхът им е напълно основателен. Никои в Идрис нямаше по-основателна причина да бъде ужасен.
— Голям риск е поел, идваики тук — продължи Джеис. — Допусна Клеива да научи, че е в състояние да преодолява магическите бариери. Те ще се опитат да ги подсилят още повече. Може би ще успеят, може би — не, но то вероятно ще му причини неудобство. Страшно много е искал да те види. Достатъчно, за да си струва да поеме риска.
— Все още вярва, че може да ме убеди.
— Клеъри. — Джейс се изправи и се приближи към нея, протегнал ръка. — Ти…
Клеъри се отдръпна лекичко от допира му и в златните му очи лумнаха учудени
пламъчета.
— Какво не е наред? — той погледна към ръцете си; бледото сияние на огъня във вените му се виждаше ясно. — Небесният огън?
— Не е това.
— Тогава…
— Себастиан. Трябваше да ти кажа по-рано, но просто… просто не можах.
Джейс не помръдваше, просто се взираше в нея.
— Клеъри, можеш да ми кажеш всичко; знаеш, че е така.
Клеъри си пое дълбоко дъх и загледа как пламъците — златни и зелени, и сапфиреносини — се гонят в камината.
— През ноември — започна тя, — преди да отидем в Бурен, след като ти си тръгна от апартамента, Себастиан разбра, че го бях шпионирала. Строши пръстена ми, а после… после ме удари, блъсна ме върху една стъклена маса, така че тя се строши. Повали ме на земята. Тогава за малко не го убих, за малко не прерязах гърлото му с парче стъкло, но си дадох сметка, че ако го сторя, ще убия и теб, и не можах да го направя. той беше във възторг. Разсмя се и ме натисна на пода. Дърпаше дрехите ми и рецитираше Песен на песните, разправяше как някога братята се женели за сестрите си, за да опазят чистотата на кралската си кръв, как съм му принадлежала. Сякаш бях куфар с монограм, името му — отпечатано върху мен.
Джейс изглеждаше потресен така, както Клеъри рядко го беше виждала; върху лицето му се четяха болка, страх, тревога.
— Той… той…
— Дали ме изнасили? — довърши Клеъри; думата отекна грозно, ужасно в тишината на стаята. — Не. Не го направи. Той… спря. — Гласът й утихна до шепот.
Джейс беше станал бял като платно. Отвори уста, за да и каже нещо, ала Клеъри чу само изопаченото ехо на гласа му, сякаш отново се намираше под вода. Цялата трепереше, макар че в стаята бе топло.
— Тази вечер — каза наи-сетне. — Не бях в състояние да помръдна, а той ме притисна до стената и аз не можех да избягам и просто…
— Ще го убия — заяви Джеис. Част от кръвта се беше върнала в лицето му и сега то изглеждаше сивкаво. — Ще го насека на парчета. Ще му отрежа ръцете, задето те е докоснал…
— Джеис. — Изведнъж Клеъри почувства, че е невероятно изтощена. — Имаме милион причини да искаме смъртта му. Освен това — добави тя с невесел смях, — Изабел вече му отряза ръката, и то не се получи.
Джейс стисна пръсти в юмрук, прокара го по стомаха си и го притисна до слънчевия си сплит, сякаш можеше да спре собствения си дъх.
— През цялото време, докато бях свързан с него, мислех, че познавам ума му, желанията му, онова, което иска. Ала изобщо не се досетих, не знаех. А ти не ми каза.