Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Докато приеме поражението, пръстите му се бяха схванали от липса на кръв. „Няма да стане” - изпрати той.
„Мъча се да се избутам от този щит - отвърна Певара. - Възможно е и мисля, че щитовете ни са привързани. Привързани щитове се разпадат.”
Андрол й върна съгласие, макар да не можеше да се отърве от чувството за безсилие. Колко дълго можеше да издържи Евин?
Тишината го глождеше. Защо не можеше да чуе никакви звуци? После усети нещо. Преливане. Възможно ли беше да са тринайсет мъже? Светлина. Ако имаше и тринайсет мърдраала, положението беше ужасно. Какво щяха да правят, _ако_ се измъкнеха? Не можеха да се бият с толкова много.
„Коя стръмнина избра?” - изпрати му Певара.
„Какво?”
„Каза, че когато си бил сред Морския народ, скачали от стръмнини, за да докажат храбростта си. Колкото по-висока е стръмнината, по-храбър е скачачът. Ти коя стръмнина избра?”
„Най-високата” - призна той.
„Защо?”
„Помислих, че щом човек е решил да скочи от стръмнина, по-добре да избере най-високата. Защо да приема риска, освен за най-голямата награда?”
Певара му върна одобрение.
„Ще се измъкнем, Андрол. Все някак.”
Той кимна, най-вече на себе си, и отново се захвана с възела.
Малко след това слугите на Таим се върнаха. Евин седна до Андрол. Зад очите му се таеше нещо друго, нещо страшно. Евин се усмихна.
- Е, определено не беше толкова лошо, колкото бях предполагал, Андрол.
- О, Евин…
- Не се безпокой за мен. - Евин отпусна ръка на рамото му. - Чувствам се страхотно. Никакъв страх повече, никаква тревога. Не трябваше да се бием помежду си през всичкото това време. Ние сме Черната кула. Трябва да действаме заедно.
„Ти не си моят приятел - помисли Андрол. - Може да имаш лицето му, но Евин… О, Светлина. Евин е мъртъв!”
- Къде е Налаам? - попита Андрол.
- Умря в срутването, опасявам се. - Евин поклати глава и се надвеси над него. - Те се канят да те убият, Андрол, но мисля, че мога да ги убедя, че Обръщането ти си струва. След време ще ми благодариш.
Ужасното същество в очите на Евин се усмихна, потупа го по рамото, а после стана и заговори с Мезар и Велин.
Зад тях Андрол успя смътно да види тринайсет плъзнали сенки, които сграбчиха Имарин и го повлякоха, за да бъде Обърнат. Сенчести, с наметала, които не трепваха.
Помисли колко щастлив е Налаам, че е премазан в срутването.
Глава 9
Добра смърт
Лан разцепи главата на мърдраала на две чак до шията. Мандарб затанцува назад и той остави Сенчестия да се мята в предсмъртна агония. Гнусна черна кръв се изля по скалата, вече окървавена десетина пъти.
- Лорд Мандрагоран!
Лан свърна коня в посока на вика. Един от хората му сочеше назад към лагера им, където във въздуха изригна яркочервена светлина.
„Вече е обед?” Вдигна меча си в знак към своите малкиери да се оттеглят. Бойците на Кандор и Арафел тръгнаха бързо напред, лека конница и лъкове, и замятаха вълна след вълна стрели в тролокската гмеж.
Вонята беше ужасна. Лан и хората му подкараха назад от първите линии, подминавайки двама Аша’ман и една Айез Седай - Коладара, която бе настояла да остане като съветничка на крал Пайтар. Преливаха и палеха тролокските трупове. Това щеше още повече да затрудни следващата вълна Твари на Сянката.
Войските на Лан бяха продължили мръсната си работа, задържайки тролоците при Клисурата като дзифт, задържащ водната струя в продънена лодка. Армията се сражаваше на кратки смени на час. Огньове, запалени от Аша’ман, огряваха пътя в нощта, без да дават на Тварите на Сянката възможност да настъпят.
След два дни изтощителна битка Лан разбра, че тази тактика рано или късно ще се окаже по-изгодна за тролоците. Хората ги избиваха на купища, но Сянката беше трупала силите си от години. Всяка нощ тролоците се хранеха с мъртвите. Не им се налагаше да се безпокоят за продоволствие.
Лан пазеше бойците си да не капнат от умора, като ги изтегляше от фронтовите линии и отваряше път за следващата група, но му се искаше да се смъкне на земята и да спи дни наред. Въпреки по-големия брой, даден му от Преродения Дракон, се налагаше всеки мъж да поема няколко смени на първите линии всеки ден. Лан винаги се включваше в няколко повече.
Намирането на време за сън не беше лесно за бойците му, след като трябваше също така да се грижат за снаряжението си, да събират дърва за огньовете и да носят продоволствие през порталите. Докато оглеждаше напускащите предната линия с него, Лан се мъчеше да измисли какво да направи, за да ги укрепи. Верният Булен наблизо клюмаше. Трябваше да се погрижи човекът да поспи повече, иначе…