Богинята на светлината
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Призоваването на Богинята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978–954–2928–09–6
- Переводчик: Надежда Русева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Богинята на светлината». Краткое содержание книги:
Артемида стана.
— Ще кажа на Еди, че съм те задържала. Няма да е разстроен от това, че ще прекара малко време насаме с мен, преди да дойдеш при нас.
— Артемида — извика Памела. С ръка върху облата дръжка на вратата, богинята се обърна и я погледна. — Може ли да ти задам един въпрос? Доста е личен.
Артемида повдигна едното си гладко рамо.
— Заслужаваш дар за чудото, което стори. Нямам сили, с които да ти се отблагодаря, така че с радост ще отговоря на въпроса ти.
— Признавам, че не знам много за древногръцката митология, но от това, което си спомням да съм чела някога за теб, за Артемида, ставаше ясно, че ти си девствена богиня, недокосната от нито един мъж или бог. Просто се чудих дали е вярно…
За момент Артемида изглеждаше шокирана, после объркана и накрая започна да се смее.
— Е, не исках да бъде смешно — измърмори Памела, леко смутена от тази реакция.
— Смея се на историите на мъжете, не на теб. Заклеймиха ме като девствена богиня, защото отказвах да се обвържа с един партньор. Получавам любов, щом поискам. Аз решавам с кой, къде и кога. Истинското ми удоволствие идва от моята свобода. Най-скъпият ми любовник е гората, а най-старите ми спътници — моите нимфи помощнички. Но те уверявам, че не съм девствена.
Тя излезе от стаята. Звучният й смях се понесе след нея.
Двайсет и шеста глава
Памела с учудване отбеляза, че Аполон я отбягва. Изненада се също така, че това много я безпокои. От време на време го хващаше да гледа към нея, но в мига, в който се опиташе да срещне погледа му, той се извръщаше и започваше съсредоточено да говори с някой от работниците наоколо. Аполон продължи да я избягва и по време на обедната почивка. Памела седна при Еди и Артемида, които не спираха да флиртуват. Почти без да усети погълна един от превъзходните сандвичи, които гениалният готвач на Еди беше приготвил за всички. Аполон спря само колкото да вземе един сандвич и й отправи бърза, разсеяна усмивка. После се върна при архитекта, който наблюдаваше как работниците ограждат с колчета мястото на бъдещата баня.
Памела също бе много заета. Днес трябваше да избере подовите настилки и това се оказа голямо предизвикателство. В началото Еди настояваше да се спрат на ужасно копие на кичозния под от изкуствени камъни като във Форума. За щастие, от височината на подиума, където царствено стоеше с лък в ръка вместо с вазата от вчера, Артемида поклати глава с едно бързо: „О, не, Еди! Ужасно е!“ Това беше достатъчно. Ламинираният изкуствен камък беше отхвърлен моментално. После Памела каза на тримата представители на производители на естествени камъни да донесат мостри от най-добрите си мрамори. И кошмарът започна. Еди се омая от различните цветове и варианти на камъка. Не спираше да се прехвърля от една мостра на друга с все по-блеснали очи. Накрая започна да настоява да изберат различни цветови мрамор за отделните стаи.
От всичко това Памела получи силно главоболие.
Тя се опита да обясни на Еди, че при този план на вилата би било страшна дизайнерска грешка мраморът „Сантяго“, изпъстрен с червени, златни, охрени и зелени жилки, да премине рязко в мрамор „Верде Файър“ с шарки в резеда, жълто и черно, а после и в мрамор „Голдън Александра“, който беше изцяло златен.
Артемида отново спаси положението.
— Харесвам този — каза тя и посочи с тънкия си пръст към едно квадратче, което лежеше доста встрани от останалите.
— Харесва ли ти, богиньо моя? — рече Еди и моментално насочи вниманието си към мострата, която показа Артемида.
Памела направо изтича до камъка. Той беше в приглушен мек цвят, с леки вариации на цвета на лютичето, преминаващи от бледо жълто в изгряващо златно. Памела се усмихна.
— Наистина е прекрасен, но не е мрамор. Това е полиран варовик.
Тя занесе камъка на Артемида, която прокара гальовно ръка по гладката му повърхност.
— Той е мек и съвършен. — Артемида погледна писателя и измърка. — Еди, много бих искала да усетя мекотата му с голата си кожа.
Очите на Еди потъмняха.
— Тогава ми позволи да изпълня желанието ти, богиньо моя. Избирам този варовик да покрие пода на скромния ми дом.
„Скромен дом? О, Господи!“ Памела искаше да завърти очи. Вместо това смигна бързо за благодарност към Артемида и започна да преглежда детайлите по поръчката с доволния търговец на каменни настилки. По средата на преговорите я осени страхотна идея. Тя помоли търговеца да почака малко и с широка усмивка се върна обратно при Еди, който седеше на пейката близо до подиума на Артемида.